Византийска литература

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Византийско евангелие от 13. век.

Византийската литература е богата с различни жанрове и имена на талантливи писатели, ретори и поети. Съществуват две основни направления във византийската литература — ед­ното, базиращо се на античното културно наследство, второто, от­разяващо проникването на църковния светоглед в литературата. Между тези направления се водела ожесточена борба и макар хри­стиянското светосъзерцание да преобладавало, все пак във визан­тийската литература никога не изчезвали античните традиции. През 46 век били широко разпространени античните литературни жан­рове: речи, писма, епиграми, любовна лирика, еротична повест. От края на 6 — началото на 7 век се зараждат нови литературни фор­ми — църковна поезияхимнография, чийто най-виден представи­тел бил Роман "Сладкопевец". За химнографията са характерни от­влеченият спиритуализъм и в същото време използването на народната мелодика и ритмика и на народния език. Едновременно голяма популярност получава особеният жанр на назидателното четене с религиозен характер за широките маси, така наречените жития на светциагиография. От 7 до средата на 9 век агиографията би­ла главна форма на византийската литература. В нея се преплитали легендарни разкази с религиозен характер за чудесата и мъченичествата на „светците" с реални битови детайли, взети от живота на византийския народ. В някои „жития на светци" наме­рили отражение реални исторически събития.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]