Георги Бижков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Бижков
български учен педагог
Роден
Починал
8 януари 2014 г. (73 г.)

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Работил вСофийски университет
Членува вРуска академия на образованието

Георги Христов Георгиев-Бижков е български учен в областта на методологията и методиката на педагогическите изследвания, педагогическата диагностика, сравнителното образование и социалната педагогика, професор във Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1940 г. в с. Драгановци, област Габрово. Завършва гимназия в Севлиево и Педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1970 г. защитава докторат в Берлин. Специализира в Кьолн, Виена, Москва. От 1993 до 2003 г. е декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика. Създава и ръководи Катедра по социална педагогика и социално дело.[1]

Член е на Руската академия на образованието и председател на Постоянната комисия по педагогически науки към НАОА (2003 – 2012). Носител е на множество академични и обществени награди, сред които е и Почетният знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента.[1]

Умира на 8 януари 2014 г. в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че почина проф. Георги Бижков. // Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 8 януари 2014 г. Посетен на 10 януари 2017 г.