Георги Настев (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за медика. За други значения вижте Георги Настев (пояснение).

Георги Настев
български лекар
Роден
Починал

Учил вУниверситет на Монпелие
Семейство
БащаНасте Стоянов
Братя/сестриАндон Стоянов
Константин Настев

Георги Настев Стоянов е български военен лекар от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1883 година в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Той е най-малкият син на известния възрожденски деец Насте Стоянов. Негови братя са д-р Андон Стоянов и капитан Константин Настев.[1]

Завършва медицина в Монпелие, Франция, в 1907[2] или 1909 година.[3] Завръща се в Солун и става преподавател в Солунската българска търговска гимназия.[3] Екзархията му плаща държавния изпит в Цариград, тъй като има политика да насърчава връщането на българи лекари в Османската империя. Назначен е за екзархийски лекар в Солун в 1911 година.[4] През учебната 1911/1912 година е пансионен лекар на солунските български гимназии.[5]

Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като санитарен офицер.[6]

След войните се преселва в България. Заедно с майка си, брат си Андон (Константин загива в 1916 г.) и сестра си Евгения правят дарение, в духа на завещанието на Насте Стоянов, на Министерството на просветата – създават в 1925 година фонд с начален капитал 40 294 лв., който със сумата от лихвите всяка година да подпомага две бедни българчета – едното от Солун, а другото от Крушево, като с предимство се ползват „синове на родолюбиви родители, живели в тези градове до 1913 г.“. Фондът „Насте Стоянов“ е ликвидиран от комунистическата власт в 1948 година, заедно с останалите фондове при МНП.[6]

Георги Настев Стоянов умира към 1930 година. Семейството му изпада в силно затруднено положение и дъщеря му Лиляна, тогава ученичка в V клас на Първа софийска девическа гимназия, по решение на учителския съвет и Министерството на просветата от 18 април 1931 г. започва да получава стипендия от 300 лв. месечно.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Желев, Йордан. Българската общност в османския Солун: демографска, стопанска и социална характеристика // Солун и българите: история, памет, съвремие. Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 174.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  3. а б Желев, Йордан. Българската общност в османския Солун: демографска, стопанска и социална характеристика // Солун и българите: история, памет, съвремие. Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 169.
  4. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 102.
  5. Николов, Коста. Странстванията на един учител: Спомени на Коста Николов. Солун (1911/12 и 1912/13 учебна година). София, Коралов и сие, 2001.
  6. а б в Насте Стоянов от Солун // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 23 август 2022.