Андон Стоянов

Андон Стоянов
	Андон Стоянов
български лекар
Роден	1872 г. Солун, Османска империя
Семейство
Баща	Насте Стоянов
Братя/сестри	Константин Настев; Георги Настев

Андон (Антон) Настев Стоянов е български военен лекар от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1872 година в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция.^[1] Той е най-големият син на възрожденския деец Насте Стоянов от Крушево, виден водач на солунските българи в църковно-просветните борби. Негови братя са капитан Константин Настев и д-р Георги Стоянов.^[2]

Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1891 година (випуск VI),^[3] а след това медицина в Киев (1898 година).^[1] Става български военен лекар.^[2]

Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като санитарен офицер.^[4]

След войните и смъртта на баща му и брат му Константин, когато цялото семейство се събира в България, той заедно с майка си, брат си Георги и сестра си Евгения прави дарение, в духа на завещанието на Насте Стоянов, на Министерството на просветата. Създават фонд с начален капитал 40 294 лв. (1925 г.), който със сумата от лихвите всяка година да подпомага две бедни българчета – едното от Солун, а другото от Крушево, като с предимство се ползват „синове на родолюбиви родители, живели в тези градове до 1913 г.“. Фондът „Насте Стоянов“ е ликвидиран от комунистическата власт в 1948 година, заедно с останалите фондове при МНП.^[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
↑ ^а ^б Желев, Йордан. Българската общност в османския Солун: демографска, стопанска и социална характеристика // Солун и българите: история, памет, съвремие. Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 174.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930.
↑ ^а ^б Насте Стоянов от Солун // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 23 август 2022.

[Танчев_522-1] а ^б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.

[:0-2] а ^б Желев, Йордан. Българската общност в османския Солун: демографска, стопанска и социална характеристика // Солун и българите: история, памет, съвремие. Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2019. ISBN 978-619-7179-10-1. с. 174.

[Кандиларовъ_88-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930.

[:12-4] а ^б Насте Стоянов от Солун // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 23 август 2022.

[1]

[2]

[3]

[4]