Георги Пеев (публицист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Пеев
български публицист, политик и общественик
Роден
Починал
1940 г. (63 г.)

Националност българин

Георги Пеев е български публицист, политик и общественик.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1877 г. От 18-годишна възраст започва да се изявява в публицистиката. Сътрудничи на вестниците „Мир“, „Дневник“, „Знаме“, „Изгрев“, редактор и основател е на вестниците „Поглед“ (1907) и „Народно стопанство“ (1904 – 1907).[1][2]

По време на Балканската война е военен кореспондент в щаба на Седма Рилска дивизия заедно с професорите Йордан Иванов и Анастас Иширков. По това време пише пътните бележки „До Солун и назад“. Той е един от основателите на Дружеството на българските публицисти и писатели, учредено на 20 октомври 1902 г. Няколко поредни години е секретар и подпредседател на дружеството. Дългогодишен член-делегат на Държавни мини „Перник, автор е на законопроекта за автономия на мини „Перник“ и закона за мините. Народен представител е в няколко поредни Народни събрания.[1][2]

Взема дейно участие в Балканската война наред с неговият кум Гоце Делчев и шафер Пейо Яворов. С негова помощ се електрифицира Трън, строи се болница, мост между гимназията и сградостроителното училище в Трън, в с. Бусинци – грънчарско училище, а в с. Ярловци – каменоделно.[1][2]

Архивът му е част от Родов фонд Пееви, който се съхранява във фонд № 349К в Държавен архив – Перник. Той се състои от 224 архивни единици от периода 1495 – 2004 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Родов фонд Пееви (1758 – 2004). // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 24 май 2018 г. (на български)
  2. а б в г Знеполският Пеев род. Община Трън, Държавен архив – Перник, Пътуващо читалище „Бащино огнище“, 2019. с. 8 – 10.