Георги Риков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Тодоров Риков
български езиковед

Роден
Починал
София, България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Учил приакад. Владимир Георгиев
Работил вИнститут за български език на БАН
Софийски университет

Георги Риков (р. 14 август 1946 – п. 28 декември 2002) е български езиковед, специалист по индоевропейско езикознание, палеобалканистика, хетитология, славистика. Той е един от авторите на Българския етимологичен речник. Професор в Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Риков завършва специалност Българска филология в Софийския държавен университет през 1972 г. Работи като научен сътрудник в Института за български език на БАН от 1977 до 1992 г.

От 1992 г. е доцент, а през 2002 г. е избран за професор в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Член на Международния съвет за траколожки изследвания и главен редактор на неговия орган сп. „Orpheus“.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Георги Риков е ученик и последовател на видния български езиковед академик Владимир Георгиев. Автор е на над 100 публикации, чиято проблематика се простира в цялото поле на индоевропейското езикознание. Основните му приноси са в областта на индоевропейската фонетика, морфология и етимология. Особено значими негови приноси в сравнително-историческата граматика са свързани с решаването на проблеми, отнасящи се до произхода на протеродинамичните глаголи, както и с откриването на неизвестен дотогава в лингвистиката тип сегашно време с назален инфикс. В изследванията си Георги Риков отделя особено внимание на проблемите на хетския език. Въпросите на българската етимология са друга много важна област в творчеството на Георги Риков. Като член на авторския колектив на Българския етимологичен речник той изработва десетки речникови статии с оригинален принос.

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Произход на конюнктива в индоевропейските езици. Дисертация за присъждане на научната степен „кандидат на филологическите науки“. София. 1983.
  • „The Indo-European ex-Conjugation and the Origin of the Proterodynamic Verb Inflection“. – Балканско езикозние, XXIX (1), 1986, 19 – 58; XXX (4), 1987, 209 – 245.
  • The Formations of the Indo-European Nasal Infix Presents ultimae laryngalis. Дисертация за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки“. София. 1999.