Гечо Кокилев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гечо Кокилев
Български и съветски морски офицер
Гечо Кокилев 
Роден: 27 март 1899
Починал: 22 май 1938

Гечо Николов Кокилев е български и съветски морски офицер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гечо Кокилев е роден на 27 март 1899 г. в град Ловеч. Семейството е на Донка и Никола Кокилеви. Семейния дом е в квартал „Вароша“ на град Ловеч. Учи в Ловешкото класно училище. Завършва Военноморското училище във Варна (1922). След Ньойския мирен договор възпитаниците на Военноморското училище не са необходими на флота и търси работа в различни населени места в страната.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Свързва се със Софийската организация на БКП. Морското му образование става основание да бъде назначен за механик и помощник-капитан на партийната яхта „Иван Вазов”, поддържаща нелегалния морски канал България-Съветски съюз. На снимка от август 1922 г. се вижда на партийната яхта в Севастопол. Арестуван и въдворен в първият в страна лагер за изолиране на политически опоненти на остров „Света Анастасия“. Осъден на смърт по ЗЗД.

Емигрант[редактиране | редактиране на кода]

Става организатор заедно с Теохар Бакърджиев в бягството на 43-ма антифашисти през 1925 г. Емигрира през Турция в СССР. За тези събития режисьора Рангел Вълчанов по сценарий на Валери Петров създава игралния филм „На малкия остров“ през 1958 г.

Като емигрант е приет за член на ВКП (б) и поддържа връзки с Васил Коларов и Георги Димитров (1925). Оженва се за рускиня на име Олга. На 2 септември 1929 г. им се ражда синът Асен.

Завършва Морската академия в Ленинград (1931). Получава назначение в съединение подводници на Балтийския военноморски флот. На 24 август 1934 г. подводницата „Комсомолец“, четвъртата от тази серия и построена с дарения на комсомолците, е зачислена в състава на Балтийския флот. Неин пръв командир става К. М. Бубнов, а инженер-механик е Гечо Кокилев. Повишен е във военно звание капитан III- и ранг, а за заслуги в техническото подобряване на подводниците от типа „Щука“ предсрочно в звание капитан II-и ранг. Званието военен инженер II- и ранг получава на 23 март 1936 г.

Репресията[редактиране | редактиране на кода]

Когато сталинските репресии придобиват особено масов и жесток характер е исключен от ВКП(б) (14 септември 1937 г.). Арестуван е на 1 октомври 1937 г. Осъден на смърт чрез разстрел от Военния трибунал на Командването на Балтийския флот (21 февруари 1938 г.). Военната колегия на Върховния съд на СССР оставя присъдата в сила (23 март 1938 г.).

В Центъра „Возвращенные имена“ при Руската национална библиотека има сведения за разстрела му в Ленинград на 22 май 1938 г. Възможното място на погребение е Левашовското мемориално гробище.[1]

Гечо Кокилев е реабилитиран в СССР през 1956 г.[2], а в България преди 1977 г.

Начално училище в Ловеч носи неговото име до 2000 г. Празникът на училището е на 29 април. Военноморското училище ежегодно полага венец пред мемориалната плоча на капитан II- и ранг Гечо Кокилев намираща се в Алеята на българо-руската дружба в Ловеч. Родната му къща с мемориална плоча е запазена до 1992 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.visz.nlr.ru/searchname.php?lname=%CA%EE%EA%E8%EB%E5%E2&sub=%CD%E0%E9%F2%E8
  2. РИМ-Лч., Военная коллегия Верховного суда СССР, № с/1110/38, 28 января 1969 г.
  • Йотов Й., Балканджията моряк, Л., 1995
  • Иванов И., 100 години от рождението на Гечо Кокилев. Жертва на сталинските репресии /Морски вестник, Вн., 2-21 април 1999
  • Ленинградский мартиролог, (книга памяти), том 12, СПб 2012
  • Неугасващи звезди, С., 1983; Капитанът-Гечо Кокилев, с. 105-109