Гравитационна вълна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гравитациинна вълна е смущение (пертурбация) в гравитационното поле, разпространяващо се със скоростта на светлината.

Същност[редактиране | edit source]

Уравненията на Алберт Айнщайн имат решение като вълнови функции, представляващи движещи се със скоростта на светлината изменения в пространство-времето. Слабата (линейната) гравитационна вълна е напречна вълна с два компонента, или има две поляризации.

Генериране на гравитационни вълни[редактиране | edit source]

Всяка движеща се с ускорение маса, или тяло, променящо своята плътност, е източник на гравитационни вълни. Силни гравитационни вълни се получават при гигански маси и/или огромни ускорения. Амплитудата на вълната е пропорционална на масата и нейното ускорение, тоест, ~ma. Обаче, за да се придаде ускорение на даден обект, на него трябва да му действа с някаква сила друг обект. Този друг обект, според 3-тия закон на Нютон, изпитва обратното въздействие. Следователно:

  • m1a1 = — m2a2.
Видео: http://www.videosift.com/video/Gravity-Wave

Излиза, че гравитационни вълни не може да се излъчват от единичен обект, а винаги от двойка обекти. И поради интерференцията между тези две вълни те в значителна степен се унищожават. Затова, гравитационното поле е винаги квадруполно, амплитудата на което бързо спада при отдалечаване.


Най-силните източници на гравитационни вълни са:

  • Сблъскващи се галактики - масите са гигантски, но ускоренията - умерени.
  • гравитационен колапс на двойна система от компактни обекти - огромни ускорения при значителна маса

Регистриране на гравитационните вълни[редактиране | edit source]

Регистрирането на гравитационните вълни е твърде трудно заради тяхната малка амплитуда. Приемникът за гравитационни вълни се нарича гравитационна антена. Опити за приемане на гравирационни вълни се правят от 70-те години на XX век, но досега няма достоверни сведения, че такива са уловени.