Българо-гръцки погранични сблъсъци (1948 – 1953)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Основен театър на сраженията

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г. предвоенното статукво на Балканите е в общи линии възстановено. България прави изключение, възвръщайки си Южна Добруджа, но основателното ѝ настояване за запазване на жизнено важния за нея излаз на Бяло море през Беломорска Тракия е отхвърлено. Предоставени са ѝ единствено 2 корабни места на Солунското пристанище, което не може да се сравнява с проектираните още през 1912 г. български пристанища при Дедеагач (дн. Александруполис) и при езерото Порто Лагос. Още повече, че Беломорската област е отнета от България и е дадена на Гърция само 20 г. преди войната единствено по причина да има добра връзка с предоставените ѝ тогава Одринска Тракия и Измирски район, отнети от Турция, но в непремерения си стремеж да завладее по-обшерен район в Мала Азия гръцката армия е бита от турското опълчение на Ататюрк, изтласкана е от сушата и губи предоставениите ѝ в Турция територии. Това обезсмисля лишаването на България от беломорски излаз, но Гърция въпреки, че получава след Втората световна война архипелага Додеканези, отново не е доволна, защото още от 1919 г. иска граница при Самоков и Несебър. Допълнително гръцката агресивност, освен от истеричния национализъм, е изострена от водещата сила на военната прослойка в условията на безпощадна гражданска война която от март 1946 до октомври 1949 г. окървавява страната.

Разгаряне на конфликта[редактиране | редактиране на кода]

В тези условия още през 1946 г. започват гръцки нападения, навлизания в българска територия и постоянни престрелки с българските гранични постове по южната граница.

Напрежението се фокусира основно в долното течение на р. Марица - при точката, в която се събират гръцката, българката и турската граница, край селата Капитан Андреево и Генералово.

Гърция проявява аспирации към 39-те острова в реката. Демонстрира особено настоятелни претенции към големия "Източен остров", с площ от 180 дка, само на 600 метра югозападно от село Капитан Андреево, и към "Горния остров", с площ от 70 дка, срещу село Генералово.

На 4 април 1948 г. гръцки въоръжени сили навлизат с масирано нападение на българска територия и заемат "Горния" остров, избивайки българските войници от граничния наряд: младши сержант Иван Миладинов Иванов – старши на наряда, и редниците Кирил Богданов Христов и Иван Петров Панев, като изхвърлят телата на граничарите в реката. С бърза контраатака, само със силите на Гранични войски противникът е изтласкан обратно и суверенитетът върху острова е възстановен.

На 11 април 1948 г. районът отново е нападнат. При гръцкото нападение е ранен тежко българският граничар редник Михаил Георгиев Михайлов, който след 3 дни умира от получените в боя с гърците рани.

Решителни сражения[редактиране | редактиране на кода]

В 1952 г. Гърция става член на НАТО и набира още смелост за нападения по южната българска граница. През цялата година островите са подложени на обстрел от страна на гръцката армия.

На 26 юли 1952 г. срещу "Източния" остров започва гръцка атака от 15-20 жандармеристи. Атаката е посрещната от само 1 български граничен наряд от 3 граничари. Старши на наряда е редник Цветан Атанасов Петков, заедно с редниците Давидов и Петков. Гръцката жандармерийска част е отблъсната, но в престрелката е ранен единият от българските граничари.

През нощта на 26 срещу 27 юли 1952 г. отново двата големи острова – "Източният" и "Горният", са атакувани от няколко десетки гръцки жандармеристи, командвани от офицер и въоръжени с леки картечници. 2-та български острова са охранявани само от 2 усилени гранични наряда, в състави от по 5 български граничари. Старши на наряда на "Източния" остров е мл. с-т Боню Иванов Бонев, заедно с редник Костадин Г. Костов, а мл. с-т Иван Цветков Иванов е старши на наряда от "Горния" остров. Първи е атакуван от гърците "Източният" остров. Група от 30-35 гръцки жандармеристи е пропусната от българския наряд и с точен, убийствен огън българските граничари поразяват смъртоносно няколко от жандармеристите. Старшият на наряда мл. с-т Бонев забелязва, че зад основната група се движи командващият гръцки офицер заедно с още няколко от жандармеристите, носещи картечница. Отличната стрелба, с която Бонев поразява офицера, а редник Иван Цанков — картечаря, обръщат гръцката част в отстъпление и тази тяхна атака е успешно отблъсната. Противникът се прегрупира, открива огън с няколко картечници, атакува "Горния" остров и отново навлиза на българска територия. Тук численото превъзходство на гърците е сразено от точния кръстосан огън на 2-та български усилени наряда. Атаката става масирана, като стрелба е открита по всички околни острови. Тогава към мястото на основната атака е поведен бойният резерв на заставата, командван от лейтенант Йордан Райчев. Противникът е отблъснат, като изоставя на наша територия убитите офицер и жандармеристи, оръжие и боеприпаси.

До 16 август 1952 г. гърците продължават да обстрелват провокативно българските гранични наряди.

Мл. с-т Боню Иванов Бонев, проявил изключително хладнокръвие и героизъм по време на сражението от 27 юли 1952 г., е произведен в звание младши лейтенант, награден е с кръст за храброст и му е присвоено званието "Герой на Граничните войски по охрана на държавните граници на Н. Р. България".

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

С решителните си действия българските граничари нанасят сериозни поражения и пречупват за дълго желанието за атака на гръцката страна. Командващи на операциите в това направление, от българска страна, са майор Тотляков и капитан Вълков.

През декември 1954 г., под егидата на ООН, е съставенa смесена комисия, картографирането на реката е уточнено, като е подписан двустранен протокол, с който линията на държавната граница е определена по талвега на река Марица. Всички острови, към които гърците са предявявали претенции, остават български.

Памет за битките[редактиране | редактиране на кода]

На въоръжения конфликт и героизма на българските граничари е посветен игралният филм Наша земя - сценарист Веселин Ханчев, режисьор Стефан Сърчаджиев, в ролите: Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева, Йосиф Сърчаджиев и др.

В центъра на село Генералово има издигнат паметник на граничарите, загинали по време на тези сражения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Жеков – "Героят от неизвестната война", в-к „Отбрана“, 14 декември 2010 г.