Гунар Исаксен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гунар Исаксен
Gunnerius Ingvald Isachsen
норвежки изследовател
Гунар Исаксен, 1921
Гунар Исаксен, 1921

Роден
Починал
19 декември 1939 г. (71 г.)
Националност Флаг на Норвегия Норвегия
Научна дейност
Област География, топография
Гунар Исаксен в Общомедия

Гунар Ингвалд Исаксен (на норвежки: Gunnerius Ingvald Isachsen) е норвежки военноморски офицер (майор), полярен изследовател и морски топограф.

Ранни години (1868 – 1898)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 октомври 1868 година в Дрьобак, Норвегия, в семейството на морски капитан. След завършване на средното си образование през 1888 г. отива да учи в Норвежката военна академия. Практическите занятия в Академията се провеждат на известния кораб „Фрам“, използван през 1893 – 1896 г. от Фритьоф Нансен в експедиция към Северния полюс. През 1891 г. завършва морската академия със звание лейтенант и служи във военноморския флот.

Силно заинтересован от полярните изследвания през 1898 г. взема курсове в морската обсерватория във Вилхелмсхафен, Германия, и в Института по морски изследвания в Берген, Норвегия, които го подготвят като отличен морски топограф.

Полярни експедиции (1898 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

Първа експедиция (1898 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

От 1898 до 1902 г. взима участие като топограф в арктическата експедиция на Ото Свердруп на кораба „Фрам“ в Канадския арктичен архипелаг.

От май до септември 1899 г. самостоятелно изследва част от остров Елсмиър на юг от Бей фиорд (78°55′ с. ш. 83°35′ з. д. / 78.916667° с. ш. 83.583333° з. д.) – полуостровите Ронес (78°25′ с. ш. 86°10′ з. д. / 78.416667° с. ш. 86.166667° з. д.) и Свенсен (77°40′ с. ш. 84°00′ з. д. / 77.666667° с. ш. 84° з. д.). През май 1900 г. самостоятелно изследва част от североизточния бряг на остров Амунд Рингнес. От април до юни 1901 обикаля островите Амунд Рингнес (6500 км2) и Елеф Рингнес (13400 км2) и открива протока Хенриксен (77°50′ с. ш. 96°00′ з. д. / 77.833333° с. ш. 96° з. д., между Амунд Рингнес на север и остров, Корнуол на юг) и протока Хасел (78°25′ с. ш. 99°00′ з. д. / 78.416667° с. ш. 99° з. д., между Амунд Рингнес и Елеф Рингнес). На юг от Елеф Рингнес открива остров Кинг Кристиан (645 км2, 77°47′ с. ш. 101°45′ з. д. / 77.783333° с. ш. 101.75° з. д.) и протока Дейниш Стрийт между тях и п-в Исаксен (79°10′ с. ш. 104°45′ з. д. / 79.166667° с. ш. 104.75° з. д., северозападната част на Елеф Рингнес) с нос Исаксен (79°20′ с. ш. 105°28′ з. д. / 79.333333° с. ш. 105.466667° з. д.).

Втора експедиция (1906 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

От 1906 до 1910 г. ръководи топографска и батиметрична експедиция на Шпицберген, финансирана от принца на Монако Албер I.

През лятото на 1906 г. пръв пресича северозападната част на остров Западен Шпицберген и открива платото Холтедал (1340 м). Изследва и планините на остров Земя принц Карл (височина до 1084 м). През 1907 и 1910 г. картира северозападната част на архипелага.

Следващи години (1910 – 1939)[редактиране | редактиране на кода]

Между двете си полярни експедиции през 1903 – 1905 участва във Френския чуждестранен легион в Алжир.

През 1911 г. посещава Русия и Япония. Същата година закупува ферма в Централна Норвегия, където живее до края на живота си. През 1914 пожар във фермата му унищожава всичките му книги, документи и карти, събрани по време на полярните му пътешествия. До 1917 г. работи като държавен служител на заплата. През 1914 г. е делегат на норвежкото правителство за подписване на договора за Шпицберген, а през 1919 – на Парижката мирна конференция.

През 1922 г. извършва топографски картирания на Фарьорските о-ви и в Исландия, през 1923 и 1924 участва в експедиция в Източна Гренландия, а в периода 1926 – 1927 – в специална китоловна експедиция в морето Рос.

През 1923 г. е назначен за директор на Норвежкия морски музей в Осло, а от 1929 – 1930 е китоловен инспектор на правителството в Антарктика.

Женен е 2 пъти – през 1903 и 1916 г., като от първия си брак има 3, а от втория – 5 деца.

Умира на 19 декември 1939 година от сърдечен удар във фермата си в Аскер на 71-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 321.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 396, 398 – 399.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gunnar Isachsen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.