Гюнтер II (Шварцбург-Кефернбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на фон Шварцбург
Герб на Кефернбургите
Модел на замък Кефернбург при Арнщат

Гюнтер II фон Шварцбург–Кефернбург (на немски: Günter II von Kevernburg-Schwarzburg-Hallermund; * между 1129 и 1135; † 1 януари 1197) е граф на Шварцбург и граф на Кефернбург.[1]

Той е малкият син на граф Зицо III фон Шварцбург (1093 – 1160) [2] и съпругата му Гизела († 20 март 1142), вер. дъщеря на Адолф II (или на Адолф III), граф на Берг.

След смъртта на баща му той поема наследството заедно с брат си Хайнрих I (1130 – 1184). След дългогодишна наследствена война той става граф на Кефернбург. Той се кара с брат си, с ландграфовете на Тюрингия и други съседи. Множество пъти той тръгва с император Фридрих I Барбароса към Италия.

През 1184 г. след смъртта на брат му Хайнрих I фон Шварцбург, той наследява Шварцбург и го дава на своя син Хайнрих II, основателят на линията Шварцбург. През 1191 г. той е граф на Локум-Халермунд.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер II се жени за Гертруд фон Ветин († пр. 1180), дъщеря на маркграф Конрад I от Майсен. [3] Те имат децата:[4]

Гюнтер II се жени втори път за Аделхайд фон Локум-Халермунд, дъщеря-наследничка на граф Вилбранд I фон Локум-Халермунд (Вулбранд; 1120 – 1167) и Беатрикс, дъщеря на пфалцграф Ото I фон Салм. [6] Те имат децата:[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]