Дамян Тенев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дамян Тенев
Роден
19 октомври 1987 г. (36 г.)
Националност България
Професиярежисьор / актьор
Активни годиниот 2010 г.
Уебсайт

Дамян Владимиров Тенев е български театрален актьор и режисьор, роден в град Бургас.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дамян Тенев е роден през 1987 година в Бургас. Израснал е в град Поморие.

Учи във френската гимназия „Г. С. Раковски“ в Бургас. Посещава театрална школа при Стоян Памуков и Симеон Димитров.

Кандидатства в НАТФИЗ през 2006 г., но след като не е приет, записва финанси за една година в Бургаския свободен университет.

През 2007 г. е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Красимир Спасов, с асистент Николай Ламбрев Михайловски, завършва актьорско майсторство за драматичен театър, а през 2016 завършва режисура в сценичните изкуства при проф. Красимир Спасов.

Дебютът му на професионална сцена като режисьор е с представлението „Оркестър Титаник“ от Христо Бойчев в ДКТ „Иван Димов“ – Хасково, за което получава номинация „Икар“ за дебют.

Като режисьор е работил в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна, Драматичен театър Ловеч, ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград и други.

А като актьор е играл на сцените на ДКТ „Иван Димов“ – Хасково, ДТ „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, Народен театър „Иван Вазов“ и други.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

2001 – 2006 – Профилирана гимназия за изучаване на романски езици „Г. С. Раковски“ гр. Бургас

2007 – 2011 – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ (Бакалавърска степен) с ръководител проф. Красимир Спасов

2014 – 2016 – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Режисура в сценичните изкуства“ (Магистърска степен) с ръководител проф. Красимир Спасов

Работа като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

  • 2023 – „Болница накрай света“ от Христо Бойчев (ДКТ „Васил Друмев“, Шумен)
  • 2023 – „Седемте стола“ по романа „Дванадесетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров (ДТ Ловеч)
  • 2022 – „Мухите“ от Ж. П. Сартър (ДКТ „Васил Друмев“, Шумен)
  • 2022 – „Суматоха“ от Йордан Радичков (ДТ „Гео Милев“, Стара Загора)[1]
  • 2022 – „Престъпление и наказание“ по Ф. М. Достоевски (ДКТ Враца)[2]
  • 2022 – „Наречен Господин“ от Филип Льоле (Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, София)
  • 2021 – „Двайсет хиляди страници“ от Лукас Берфус (ДКТ Враца)[3]
  • 2021 – „Посещението на старата дама“ от Фридрих Дюренмат (НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, клас проф. Пламен Марков)[4]
  • 2020 – „Тартюф“ от Молиер (ДТ „Никола Вапцаров“, Благоевград)[5]
  • 2020 – „Януари“ от Йордан Радичков (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)[6]
  • 2019 – „Финалната обиколка на маратонците“ от Душан Ковачевич (ДТ „Стоян Бъчваров“, Варна)
  • 2018 – „Космически съобщения“ от Волфрам Лоц (ДТ Ловеч)[7]
  • 2018 – „Полковникът птица“ от Христо Бойчев (ДТ „Гео Милев“, Стара Загора)[8]
  • 2018 – „GAME OVER“ по „Краят на играта“ от Самюел Бекет (ДТ „Адриана Будевска“, Бургас)[9]
  • 2017 – „Една торба барут“ по текстове от Йордан Йовков (ДТ „Стефан Киров“, Сливен)[10]
  • 2016 – „Оркестър Титаник“ от Христо Бойчев (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)[11]
  • 2015 – „Кухненският асансьор“ от Харолд Пинтър (Арт пространстово „Фабрика“)

Работа като актьор[редактиране | редактиране на кода]

  • 2021 – „Духът на Гогол“ по текстове от Н. В. Гогол, реж. Биляна Петрова (ДТ Ловеч)
  • 2020 – „Трета класа“ авторски спектакъл на Валентин Танев, вдъхновен от филма „Гара за двама“ (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)
  • 2018 – „Game over“ по „Краят на играта“ от С. Бекет, реж. Дамян Тенев (ДТ „Адриана Будевска“, Бургас)
  • 2015 – „Синята птица“ от М. Метерлинк, реж. Мариус Куркински (НТ „Иван Вазов“, София)
  • 2014 – „Безумна нощ“ от Рей Куни, реж. Валентин Танев (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)
  • 2014 – „Евридика в подземния свят“ от Сара Рул, реж. Стайко Мурджев (ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив)
  • 2014 – „Разбиване“ от Нийл Лаблют, реж. Стайко Мурджев (ДКТ „Иван Димов“, Хасково / Театър 199, София)
  • 2013 – „Всичко ни е наред“ от Дорота Масловска, реж. Десислава Шпатова (НТ „Иван Вазов“, София)
  • 2013 – „Дисни Трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев (ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив)
  • 2013 – „Остани за закуска“ от Рей Куни, реж. Валентин Танев (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)
  • 2013 – „Фризьорката“ от Сергей Медведев, реж. Иван Савов (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)
  • 2012 – „Севилският бръснар“ по Бомарше и Чезаре Стербини, реж. Юрий Дачев (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)
  • 2012 – „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, реж. Стайко Мурджев (ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив)
  • 2012 – „Анархия в Бавария“ от Р. В. Фасбиндер, реж. Лилия Абаджиева (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)
  • 2011 – „Живял човек“ от В. Шукшин, реж. Петринел Гочев (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)
  • 2011 – „Женитба“ от Гогол, реж. Иван Савов (ДКТ „Иван Димов“, Хасково)
  • 2010 – „Битие 2“ от Иван Вирипаев, реж. Николай Ламбрев-Михайловски (Театрална работилница СФУМАТО, София)
  • 2010 – „Роберто Зуко“ от Бернар-Мари Колтес, реж. Николай Ламбрев-Михайловски (НАТФИЗ, София)
  • 2010 – „Хамлет“ от Уилям Шекспир, реж. Красимир Спасов (НАТФИЗ, София)

Номинации и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2023 – Награда за режисура за спектакъла „Седемте стола“ по романа „Дванадесетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров на Международния театрален фестивал „Дни на комедия“ – Куманово, РСМ.
  • 2022 – Награда за най-добро представление на ХХХ-я Международен фестивал на камерния театър „Ристо Шишков“ е присъдена на Врачански Театър, за спектакъла „Престъпление и наказание“ на режисьора Дамян Тенев
  • 2020 – Номинация за наградата за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“, за „Януари“ от Йордан Радичков[12]
  • 2018 – Награда за режисура на фестивала „Друмеви театрални празници – Нова българска драма“ в Шумен, за спектакъла „Една торба барут“ от Йордан Йовков[13]
  • 2017 – Номинация „Икар“ за дебют за режисурата на „Оркестър Титаник“ от Христо Бойчев[14]
  • 2015 – Номинация „Аскеер“ за изгряваща звезда, за ролята на Джон в „Разбиване“, реж. Стайко Мурджев, ДКТ „Иван Димов“ / Театър 199[15]
  • 2013 – Номинация „Икар“ за поддържаща мъжка роля, за ролята на Едмън в „Крал Лир“, реж. Стайко Мурджев, ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Лечева, Румяна. Драматичен театър „Гео Милев“ открива сезона в Стара Загора с нов прочит на Радичковата „Суматоха“ // bta.bg, 12 февруари 2022. Посетен на 24 септември 2022.
  2. ↑ Костова, Анелия. В момента се репетира „Престъпление и наказание“ по Ф.М. Достоевски . Драматизацията и режисурата са на Дамян Тенев. ... // darik.bg, 4 април 2022. Посетен на 24 септември 2022.
  3. ↑ "20 хиляди страници" тази вечер в ДТ Враца
  4. ↑ „ПОСЕЩЕНИЕТО НА СТАРАТА ДАМА“
  5. ↑ Играят спектакъла „Тартюф“ на сцената на благоевградския театър // darik.bg, 2 септември 2020. Посетен на 24 септември 2022.
  6. ↑ Красимира. Дамян Тенев с „Януари“
  7. ↑ Космически съобщения
  8. ↑ Полковникът птица
  9. ↑ GAME OVER
  10. ↑ Една торба барут
  11. ↑ Димитрова, Деница. Надеждата среща илюзиите в „Оркестър Титаник“
  12. ↑ Дамян Тенев с режисьорска номинация за „Януари“ // dkth.bg, 18 юни 2020. Архивиран от оригинала на 2022-09-23. Посетен на 24 септември 2022.
  13. ↑ Национална награда за режисура в сливенски спектакъл по Йовков // sliveninfo.bg, 17 май 2018. Посетен на 24 септември.
  14. ↑ НАГРАДИ ИКАР 2017
  15. ↑ Разбиване // Архивиран от оригинала на 2022-09-26. Посетен на 2022-09-26.
  16. ↑ “Крал Лир” на две сцени едновременно

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дамян_Тенев&oldid=12104551“.