Даниел Бел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Даниел Бел
Daniel Bell
американски социолог

Роден
Починал

Образование Колумбийски университет
Научна дейност
Област Социология
Образование Колумбийски университет
Работил в Колумбийски университет
Харвардски университет
Чикагски университет
Повлиян Карл Полани

Даниел Бел (на английски: Daniel Bell) е американски социолог и есеист. Преподава в университета Харвард (катедра Изкуство и Литература), преподавал е също социология в Колумбийския университет. С многобройните си статии, той е един от водещите социолози в САЩ. Той и Ален Турен са едни от създателите на постмодерното течение в социологията. В книгата си „Към постиндустриалното общество“, той излага своя възглед за обществото през 2000, в което преобладават научното познание и информатиката, а парадигмата индустриализация е надмината и човечеството е изправено пред други важни задачи за разрешаване. Тези възгледи са изложени първо в книгата му „Края на идеологиите“ публикувана през 1960. В тази книга социологът предрича постигането на политически консенсус, обясним с преодоляването на приоритета на материалното. В третата му книга „Противоречията на капитализма“ се долавят малко по песимистични нотки свързани с бързото и зрелищното развитие на консуматорското общество.

Даниел Бел има заслугата да е един от тези, благодарение на които социологията става научна дисциплина. За някои той е консерватор и технократ, за други утопист и предшественик на хипи културата.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The New American Right (1955)
  • The End of Ideology (1960)
  • "Work, Alienation and Social Control," in Irving Howe (ed.), The Radical Papers. Garden City, NY: Doubleday and Co., 1966; pp. 86-98.
  • The Coming of Post-Industrial Society: A Venture in Social Forecasting. New York: Basic Books, 1973.
  • The Revolution of Rising Entitlement (1975)
  • The Cultural Contradictions of Capitalism (1976)