Дарк ембиънт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дарк ембиънт
Стилистични корени Ембиънт, индъстриъл, дроун, даркуейв
Културни корени Европа и САЩ, краят на 1980-те, началото на 1990-те
Типични инструменти електронни инструменти – записи на открито
Подстилове
Фюнеръл дуум метъл, дроун метъл, ембиънт блек метъл, даркстеп

Дарк ембиънт (на английски: Dark ambient), срещан и като ембиънт индъстриъл е жанр в пост-индъстриъл музиката, която включва лошо предчувстващи, зловещи, или нехармонични обертонове, някои от които са силно вдъхновени от елементи на ембиънт. Терминът е въведен в началото на 1990 г. от Роджър Карманик за да опише музиката на групата „Raison d'être“.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Lustmord

Дарк ембиънт музиката има своите корени от 1970-те г., с въвеждането на нови, по-малки и по-достъпни ефектни педали, синтезатор и технологии за записи. Ранните жанрови елементи могат да бъдат намерени в албума D.o.A: The Third and Final Report of Throbbing Gristle (1978) на D.o.A. Важни ранни предпоставки на жанра може да бъдат чути в албума Zeit (1972) на Tangerine Dream, който сдържа „тъмни“ криволичещи, понякога смущаващи звуци.

Проекти като Lustmord[1], Nocturnal Emissions, Zoviet France, Lilith еволюират от индъстриъл музиката през 1980-те г., и са едни от най-ранните изпълнители на дарк ембиънт. Те използват индъстриъл елементи като тактиката на шум и шок, но владеят тези елементи с повече финес.[2][3] Освен това, дарк ембиънта често има силни окултни тенденции, с определена склонност към магията, Алистър Краули, често даващо на музиката ритуалистичен аромат.

Сред изпълнителите на дарк ембиънт са Controlled Bleeding, CTI, Coph Nia, Deutsch Nepal, Hafler Trio, Lustmord[4], Nocturnal Emissions, PGR, Thomas Köner, Zoviet France, Cabaret Voltaire, SPK, Lab Report, Akira Yamaoka, Robin Rimbaud, Endura, Vidna Obmana, Daniel Menche, Lull, Hwyl Nofio, Hieronymus Bosch и Final.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дарк ембиънт често се състои от развиващи се дисонансни хармонии на дроун музика, нискочестотни и машинни шумове, понякога допълнени от гонгове, ударни ритми, изкривени гласове и други открити звуци, често преработени до точката, където първоначалната творба не може да бъде разпозната. Например, цели произведения могат да се основават на радиотелескопични записи, ромонът на новородени бебета или звуци, записани чрез контактни микрофони по телеграфните жици.

Като цяло музиката има тенденция да предизвиква чувство на самота, меланхолия, раждане, както и изолация. Въпреки това, докато темата в музиката има тенденция да бъде „тъмна“ в природата, някои творци създават повече органични звукове. Примери за такива продукции са тези на Oöphoi, Alio Die, Mathias Grassow, Тау Сети и Клаус Визе. Симфониите на поредицата планети, колекция от творби на Brain / Mind Research, вдъхновени от звуковата честота на плазмени вълни, записани от безпилотната космическа сонда Вояджър, също могат да бъдат считани за органична проява на дарк ембиънт.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stosuy, Brandon. Show No Mercy. // {{{journal}}}. October 31, 2008.
  2. Werner, Peter. Epsilon: Ambient Industrial. // Music Hyperreal. Посетен на December 11, 2011.
  3. Headbanger's Blog. // MTV. Viacom. Архив на оригинала от August 28, 2009. Посетен на 4 October 2012.
  4. Ishkur. Ishkur's guide to Electronic Music. // 2005. Посетен на February 24, 2015.
  5. Lamb, Robert. "Space Music: Symphonies of the Planets" Stuff to Blow Your Mind. September 15, 2009.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dark ambient“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.