Дау Джоунс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Логаритмична графика на DJIA от януари 2000 до 2018.
Историческа логаритмична графика на DJIA от 1890 до 2018
Изменение на Дау Джоунс по време на кризата 1929

Промишленият индекс Dow Jones (на английски: Dow Jones Industrial Average, МФА: [ˌdaʊ ˈdʒoʊnz ɪnˈdʌstɹɪəl ˈævəɹɪdʒ], съкр. DJIA; NYSE: DJI) е индекс за следене на състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Той е един от няколкото фондови индекса, създадени от редактора на вестник The Wall Street Journal и основател на компанията Dow Jones & Company Чарлз Дау (на английски: Charles Dow). Индексът Dow Jones е най-старият в средите на съществуващите американски пазарни индекси. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Често се счита за индикатор за състоянието на американската икономика.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път индексът е публикуван на 26 май 1896 г. Тогава той представлява средноаритметична стойност на цените на акциите на 12 американски промишлени компании. От тези дванадесет компании само General Electric присъства в съвременната версия на индекса. Останалите 11 компании са били:

  • American Cotton Oil Company, предшественик на Bestfoods, днес част от компанията Unilever
  • American Sugar Company, днес Amstar Holdings
  • American Tobacco Company, разделена през 1911 г.
  • Chicago Gas Company, купена от Peoples Gas Light & Coke Co. през 1897 г. (а днес Peoples Energy Corporation)
  • Distilling & Cattle Feeding Company, днес Millennium Chemicals
  • Laclede Gas Light Company, съществуваща под името The Laclede Group
  • National Lead Company, днес NL Industries
  • North American Company, разделена през 1940 г
  • Tennessee Coal, Iron and Railroad Company, купена от U.S. Steel през 1907 г.
  • U.S. Leather Company, прекратена през 1952 г.
  • U.S. Rubber Company, преименувана на Uniroyal през 1967 г. и купена от фирма Michelin през 1990 г.

Първата публикувана стойност на индекса е 40,94 пункта. През 1916 г. броят на компаниите, участващи във формирането на индекса Dow Jones, е увеличен на 20, а през 1928 – на 30. На 14 ноември 1972 г. за първи път индексът преминава границата от 1000 пункта – 1003,16.

През 80-те и особено през 90-те години се наблюдава бурен ръст на индекса. На 21 ноември 1995 г. той преминава границата от 5000 пункта – 5023,55, а на 29 март 1999 г. и тази от 10 000 – 10 006,78. Своят максимум достига на 14 януари 2000 г. – 11 722,98 пункта. Следва рязко спадане и на 9 октомври 2002 индексът достига 7286,27 пункта.

Най-високото ниво на индекса е отбелязано на 11 октомври 2007 г., когато индексът достига 14 013,7 пункта. След това ниво настъпва корекция, която прераства в тренд надолу, като индексът достига 6634,9 пункта след фалита на Lehman Brothers.

На 6 май 2010 г. Dow Jones регистрира най-голямото си интрадневно движение от близо 1000 (998,5) пункта, когато вследствие на софтуерна грешка и последвалата паника индексът за 8 минути пада с над 600 пункта[1].

На 4 януари 2018 Dow Jones преминава 25 000 пункта.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Един от съществените недостатъци на индекса Dow Jones е начинът на неговото изчисляване – по-скъпите акции участват с по-голямо тегло, което води до ситуации, когато голямо изменение на цените на относително евтини акции може да бъде компенсирано от незначително изменение на по-скъпите акции. Заради това индексът Dow Jones не изпълнява ролята си да измерва общата активност на фондовата борса. По тази причина в последно време по-популярен става индексът S&P 500.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът на компаниите, обхванати от индекса Dow Jones, се преразглежда с оглед на развитието на ситуацията на фондовата борса. Със съставяне на този списък се занимава редакцията на вестник The Wall Street Journal.

Към 08 юни 2009) г. промишленият индекс Dow Jones обхваща следните компании (в скоби са показани съкращенията, с който са известни на борсата):

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Flash Crash