Деко Абаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Деко Абаджиев
български комунист
Роден
Деко Михайлов Абаджиев
1895 г.
Починал
12 юли 1928 г. (33 г.)

ПартияБългарска комунистическа партия
НаградиЗа военна заслуга
Семейство
Братя/сестриРайна Kандева

Деко Михайлов Абаджиев е деец на Българската комунистическа партия

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Деко Абаджиев е роден в 1895 година в Стара Загора. По-малък брат е на Райна Kандева.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в Скечанска чета, 15-а Щипска дружина и 4-та рота на 11-а Сярска дружина.[1]

Участва в Първата световна война като ефрейтор, ковач в 1-во камионно отделение при Главно тилово управление. Награден е с бронзов медал „За заслуга“.[2]

Присъединява към Българската комунистическа партия. След Деветоюнския преврат в 1923 година емигрира в Драч. На 22 май 1928 година, заедно с Тодор Георгиев Вълканов от Крушево, брат на съпругата му Урания, са арестувани и обвинени в опит за атентат срещу президента на Албания Ахмед Зогу. Осъдени са на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 12 юли 1928 година в центъра на Тирана.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 634
  3. Елдъров Св. Българите в Албания 1913 – 1939; Изследване и документи, стр. 47, изд. Иврай, София, 2000, ISBN 954-90684-1-2