Дет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Death
Death в Мексико сити, 1989 г.
Death в Мексико сити, 1989 г.
Информация
Националност Орландо, Флорида, Съединени американски щати САЩ
Стил Дет метъл, техничен дет метъл, прогресив метъл
Активни години 1983–2001
Музикален издател Nuclear Blast, Roadrunner, Combat, Relativity, Relapse
Свързани изпълнители Voodoocult, Control Denied, King Diamond, Slaughter, Autopsy, Massacre, Obituary
Бивши членове Чък Шулдинър
Шанън Хам
Скот Кленденин
Ричард Кристи
Рик Роз
Пол Мъсвидейл
Джеймс Мърфи
Анди Ларок
Тери Бътлър
Стив Диджорджо
Кели Конлън
Крис Райфърт
Бил Андрюс
Шон Райнърт
Джийн Хоглън
Death в Общомедия

„Дет“ (на английски: Death) е бивша американска дет метъл група, основана през 1983 г. от Чък Шулдинър, и разпаднала се след неговата смърт през 2001 г. Бандата се смята за една от пионерите в дет метъл стила, като първият ѝ албум „Scream Bloody Gore“ от 1987 г. е основоположник на този стил. Основана е в град Орландо, щата Флорида.

До 2013 г. групата има над 3 млн. продажби по света и над 1 млн. в САЩ. Определена е за най-продаваната дет метъл група в световен мащаб.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване и дебютен албум (1983–1987)[редактиране | редактиране на кода]

Основана през 1983 г. от Чък Шулдинър, под името Mantas в Орландо, Флорида.[1][2] Death е широко известна като пионери в дет метъла, заедно с Калифорнийската група Possessed. В края на 1980-те години, групата е от ключовите за формирането на дет метъл сцената, която добива световна популярност с излизането на редица албуми в това направление.

Заедно с Кам Ли и Рик Роз, Шулдинър започва да композира песни, които са издавани в няколко демота през 1984 г. Те бързо създават име на групата. През 1984 г. Шулдинър закрива Mantas и бързо започва нова група под името Death. Тим Емар, в една от статиите си, написана през декември 2010 г., посочва, че Чък Шулдинър преименува бандата на Death, като опит да превърне смъртта на брат си Франк в „нещо положително“.[3] Нейните членове по онова време са Рик Роз и Кам Ли. Друго демо е издадено, под името „Reign of Terror“.

Роз напуска групата в началото на 1985 г. Кам Ли свири със Скот Карлсън и Мат Оливо, басист и китарист съответно. Въпреки това, Кам има някои „лични проблеми“, които го изхвърлят от групата. Оливо и Карлсън също си отиват. Шулдинър се премества в района на залива на Сан Франциско и се събира с барабанистът Ерик Брехт, а след това записва демото „Back from the Dead“. Въпреки това, Чък не е доволен от записа и се връща обратно във Флорида без група. През 1986 г. той получава покана от канадската траш метъл банда Slaughter да свири в техен албум, която той приема и се премества в Канада. Все пак, това продължава само две седмици, и той се връща в Щатите. Следва отново престой в района на залива на Сан Франциско, когато се присъединява към 17-годишният барабанист Крис Райфърт. Те записват демо, което води до сделка с Combat Records, собственост на Important Distribution (по-късно се превръща в Relativity, а след това в Sony), която им позволява да запишат първи дългосвирещ албум.

Scream Bloody Gore“ е издаден през 1987 г., смятан е за шаблон за дет метъл. Шулдинър има за кратко втори китарист, Джон Хенд, но той не участва в албума (макар, че снимката му е там). По това време Шулдинър е връща във Флорида и се разделя с Райфърт, който избира да остане в Калифорния, където продължава да свири в Autopsy. Чък Шулдинър започва да си партнира с бившия си колега Рик Роз и двамата членове на групата MassacreТери Бътлър и Бил Андрюс.

Leprosy, Spiritual Healing и Human (1988–1992)[редактиране | редактиране на кода]

Чък Шулдинър, основател на Death, 1992 г.

През 1988 г. този състав записва „Leprosy“. След много турнета в подкрепа на албума, включително бързо и зле планирано турне в Европа, Рик Роз е уволнен през 1989 г. След обиколка на Мексико с участието на китариста Пол Мъсвидейл, е намерен заместник в лицето на Джеймс Мърфи, с когото третия албум „Spiritual Healing“ е записан в Тампа, през лятото на 1989 г. Мърфи напуска групата, сравнително бързо. По това време Шулдинър изоставя „кървавите“ текстове за сметка на повече социална критика и мелодия в звученето на групата.[4]

През 1990 г., в навечерието на европейското си турне, Шулдинър се отказва от пътуването, твърдейки в последния момент, че турнето не е организирано по подходящ начин (и позовавайки се на предишното зле организирано европейско турне през 1988 г.). Андрюс и Бътлър продължават с обиколката на Европа като Death, за да изпълнят договорните си задължения към групата, като взимат с тях Уолтър Трашлър (китара) и Луи Карисалес (вокали), за да го заместят. Това шокира и отвращава Чък Шулдинър. Той предприема правни действия и Бътлър и Андрюс са уволнени от групата.

Шулдинър изоставя идеята за постоянен състав и започва да работи само със студийни музиканти. Нает е Стив Диджорджо, Шон Райнърт и Пол Мъсвидейл от ъндърграунд бандата Cynic. През 1991 г. излиза албумът „Human“, който се смята за по-техничен и прогресивен албум от предишните, включващ сложни ритми, рифове и структури на песните. „Human“ е сред най-продаваните албуми на Death, получил много отличия и дори видеоклип по MTV за песента „Lack of Comprehension“. Поради задължения с основната си банда Sadus, Диджорджо е принуден да напусне, след записването на албума. Новият басист за турнето е Скот Карино от октомври 1991 г. до март 1992 г.

Шулдинър уволнява мениджърът си Ерик Грейф след „Spiritual Healing“, но го наема отново преди записването на „Human“.[5] Въпреки, че има най-малко две съдебни битки между Грейф и Шулдинър, Шулдинър е характерно мек в интервю за „Thrash 'N Burn“ като казва: „Ние просто стигнахме до заключението, че това е глупаво просто се борим през цялото време, един друг в съда за всичко, за всяка глупост“.[6]

Последни години (1993–2001)[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. Райнърт и Мъсвидей напускат групата, за да продължат с Cynic, тъй като те работят за албум в момента. Шулдинър не успява да ги убеди да останат, и ги заменя с барабаниста Джийн Хоглън от наскоро разпадналата се траш метъл банда Dark Angel[7], както и китаристът Анди Ларок от King Diamond за „Individual Thought Patterns“. След като Ларок е длъжен към групата си, Шулдинър наема Ралф Сантола като концертен китарист. През 1994 г. Death подписва с Roadrunner Records, техният европейски дистрибутор. За „Symbolic“ от 1995 г., Сантола и Диджорджо са заменени от Кели Конлън и Боби Кобъл.

След „Symbolic“, Шулдинър и Roadrunner взаимно не постигат съгласие за нов албум, и той започва да пише песни за своята прогресив метъл група Control Denied. Шулдинър се споразумява с Nuclear Blast за Death и Control Denied, а впоследствие започва да пише материал за седмият албум на Death, „The Sound of Perseverance“. Новият състав на групата включва Ричард Кристи, Шанън Хам и Скот Кленденин, а албума е завършен в Morrisound Recording в Тампа и пуснат от Nuclear Blast през 1998 г.

След албума и две поддържащи турнета, Шулдинър оставя Death настрана, за да се занимава с Control Denied, заедно с Кристи и Хам. Кленденин е пропуснат в полза на Стив Диджорджо, който е отново на разположение, както и вокалистът на пауър метъл група Тим Емар. Макар и съставът и стила на писане до голяма степен да са едни и същи, Шулдинър създава Control Denied в голямата си част, от своето недоволство от суровите вокали на Death.[8] Въпреки това, вместо да се предаде, за това, което Death означава и звучи за феновете, той решава да се създаде нова банда. Когато Чък Шулдинър завършва дебютният албум на Control Denied, той е диагностициран с рак на мозъка, а групата отменя плановете си за турне в САЩ и Канада. Докато той работи по втори албум, състоянието му се подобрява, но туморът го оставя в по-слаба, уязвима позиция. Той е с пневмония и е в болница. На 13 декември 2001 г., Чък Шулдинър е изписан и се връща в дома си час по-късно, където умира. Неговата смърт е точно три години след последният концерт на Death.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Death се счита за една от най-значимите групи в хеви метъл музиката и водеща сила в дет метъла. „Scream Bloody Gore“ е считан за първият дет метъл албум, а Чък Шулдинър е признат за основоположник на екстремния метъл. Музикалният биограф Гари Шарп-Йънг счита Death за „пробиваща-жанра група, концентрирана върху фронтмена Чък Шулдинър“, и че групата „ще се превърне в една от основните подбудителки на дет метъл движението“. Въпреки това, Шулдинър отхвърля подобни признания, като посочва в интервю за Metal-Rules.com: „Аз не мисля, че трябва да си припиша дет метъла. Аз съм просто един човек от група, и мисля, че Death е метъл банда“. През януари 2001 г. Махяр Дийн, ирански музикант, пише книга за Death и Шулдинър, която излиза от печат в Иран.

На 10 май 2010 г. е обявено, че Perseverance Holdings Ltd. и семейството на Чък Шулдинър ще си партнират с Relapse Records, за ремастриране и преиздаване на албумите на Death и Control Denied. На 13 декември същата година е обявено, че „The Sound of Perseverance“ ще бъде първият албум на Death, който ще бъде преработен и преиздаден през февруари 2011 г., във формат от 2-CD и 3-CD.[9] „Human“ е ремиксиран, а адвоката на Шулдинър по интелектуалната собственост, Ерик Грейф посочва, че Sony е загубил касетите на оригиналните миксове, и е преиздаден в 2-CD и 3-CD формати, както и дигитална версия.[10] Малко след това, албума „Individual Thought Patterns“ е преиздаден. През февруари 2012 г., Relapse Records пуска 2 CD концертен албум, озаглавен Vivus!, който включва по-рано пуснатите концертни албуми от 1998 г. Live in L.A. и Live in Eindhoven. Сделката с Relapse не включва албумът от 1995 г. „Symbolic“, чиито права все още се държат от Roadrunner Records.

Лого[редактиране | редактиране на кода]

Чък Шулдинър проектира логото на Death и различните му превъплъщения по време на кариерата си. През 1991 г., преди издаването на „Human“, той изчиства логото и изважда сложните детайли, а „Т“-то в логото е сменено от обърнат кръст на по-нагледно „Т“. Една от причините е, за да отмени всяко въздействие на религията. Логото е променено отново, между „Symbolic“ и „The Sound of Perseverance“ с по-опростена визия и премахването на смъртта с качулката над „H“, наред с други малки промени.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Последни членове Предишни членове
  • Рик Роз – китара (1983–1985, 1987–1989)
  • Кам Ли – барабани (1983–1985)
  • Дейв Тет – бас (1984)
  • Скот Карлсън – бас (1985)
  • Ерик Мейд – бас (1985)
  • Мат Оливо – китара (1985)
  • Ерик Брехт – барабани (1985)
  • Крис Райфърт – барабани (1986–1987)
  • Бил Андрюс – барабани (1987–1990)
  • Тери Бътлър – бас (1987–1990)
  • Шон Райнърт – барабани (1991–1992)
  • Пол Мъсвидейл – китара (1989, 1990, 1991–1992)
  • Джийн Хоглън – барабани (1993–1995)
  • Джеймс Мърфи – китара (1989–1990)
  • Анди Ларок – китара (1993)
  • Ралф Сантола – китара (1993)
  • Боби Кобъл – китара (1995)
  • Кели Конлън – бас (1995)
  • Стив Диджорджо – бас (1986, 1991, 1993–1994, 1997–1998)

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

Демо[редактиране | редактиране на кода]

  • Death by Metal (1984)
  • Reign of Terror (1984)
  • Infernal Death (1985)
  • Rigor Mortis (1985)
  • Back from the Dead (1985)
  • Mutilation (1986)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rivadavia, Eduardo. Death Biography. // AllMusic. Посетен на February 21, 2014.
  2. Grayson, Perry M.. Precious Memories of Chuck Schuldiner. // EmptyWords, April 11, 2002. Посетен на June 21, 2009.
  3. Tim Aymar Speaks Out. // Empty Words, December 2010. Посетен на December 7, 2010.
  4. Eduardo Rivadavia. Spiritual Healing - Death | Songs, Reviews, Credits, Awards. // AllMusic. Посетен на 2015-04-25.
  5. Clymo, Rob. Keeping Death On The Road. // Thrash 'n Burn. Empty Words, February 1992. Посетен на October 26, 2011.
  6. ''Keeping Death on the Roads!'', Thrash 'n Burn, February 1992. // Emptywords.org, 2001-09-14. Посетен на 2011-10-26.
  7. Gene Hoglan Interview Death Drummer on Slayer and James Hetfield. // Music Legends. Посетен на July 3, 2013.
  8. Gargano, Paul. Interview With Chuck Schuldiner. // Metal Edge. Empty Words, February 2000. Посетен на December 15, 2009.
  9. 12th Anniversary of Chuck's Passing, Day Of Remembrance. // Empty Words, December 13, 2013. Посетен на December 26, 2013.
  10. Extreme Metal Television Episode 2: Death Tribute Show. // YouTube. Посетен на June 8, 2011.