Децата на капитан Грант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Децата на капитан Грант
Les Enfants du capitaine Grant
Корица на романа от 1868 г.
Корица на романа от 1868 г.
Автор Жул Верн
Илюстратор Едуард Риу
Първо издание 1867 – 1868 г.
Франция
Издателство Pierre-Jules Hetzel
Оригинален език френски
Жанр приключенски
Вид роман

Издателство в БГ „Четиво“ (1947)
„Народна младеж“ (1958, 1971, 1983)
„Петекс“ (1991)
„Емас“ (1998)
КК „Труд“ (2008)
Преводач Любен Д. Муцев (1947, 1998)
Жечо Евстатиев (1958)
Жечо Обов (1971, 1991, 2008)
ISBN ISBN 978-954-528-827-2
Децата на капитан Грант в Общомедия

Децата на капитан Грант (на френски: Les Enfants du capitaine Grant) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1867 – 1868 година. Това е първата част от трилогията, която включва романите „Двадесет хиляди левги под водата“ и „Тайнственият остров“.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

На 26 юни 1864 г. на борда на движещата се с пълна пара яхта „Дънкан“, под командването на капитан Джон Mанглс, са шотландският лорд Едуард Гленарван, съпругата му Елена и майор Mак Набс, близък роднина на лорда, които пътуват на екскурзия. Изведнъж до яхтата се появява голяма акула. Тя е уловена от екипажа, а в стомаха ѝ неочаквано намират бутилка с документи. Това са писма на корабокрушенци написани три езика: английски, немски и френски. Водата силно е повредила безценните документи и текста не може да бъде прочетен. Но сравнявайки буква по буква текста от различните документи, лорд Гленарван и капитан Манглс успяват да възстановят посланието. В писмото е написано, че капитан Грант и двамата му моряци, които са оцелели след катастрофата на шотландския кораб „Британия“, са се спасили около 37-мия паралел на южното полукълбо в областта на Патагония. Тримата са били заловени от жестоките индианци и молят за помощ.

Лорд Гленарван решава реши да помогне на съгражданите си и иска от Британското Адмиралтейство да изпрати спасителна мисия. Едновременно с това, Гленарван дава обява във вестника, с надеждата, че някой ще бъде в състояние да му предостави допълнителна информация за Хари Грант. На обявата отговарят децата на капитана, Мария и Робърт, които в продължение на две години не са получили някакви новини от баща си, и смятат, че е той е загинал в океана. И сега – неочакваната новина, че може би, капитан Грант е жив, и има надежда да бъде спасен! Уви, лордове на Адмиралтейството отказват на лорд Гленарван да изпратят помощ. Тогава, по предложение на лейди Елена, решават да отидат сами да търсят капитан Грант с яхтата „Дънкан“.

В началото на пътуването на борда на „Дънкан“, благодарение на абсурден инцидент, се оказва Жак Паганел, френски географ, добряк, веселяк и шегаджия, но много разсеян човек. Той се присъединява към експедицията и желае да премине през Южна Америка по 37-ия паралел, надявайки се да намери пътя на капитан Грант. Малката група, която включва Гленарван, Mак Набс, Паганел, Робърт Грант и няколко моряка, извършва прехода през Патагония. Пътуването е изпълнено с опасности и приключения, понякога забавни, понякога трагични. Но уви, няма и следа от Хари Грант и неговите моряци, и те не са открити.

Тогава предлага различно тълкуване на на намереното писмо. Според френския географ капитан Грант е претърпял корабокрушение край бреговете на Австралия и така търсенето се премества в друга част на света. Изведнъж предположението на Паганел се потвърждава. В къщата на колонисти на западното крайбрежие на Австралия, лорд Гленарван и другарите му се срещат човек с името Аертон, който е бил боцман на „Британия“. Според Аертон корабът е потънал край източното крайбрежие на континента, и Аертон е готов да се посочи мястото. Смелите шотландци отново решават да преминат по 37-мия паралел, само че сега през територията на Австралия. Уви, и този път издирването се оказва неуспешено. А Aертон се оказва престъпник и лъжец, който не знае нищо за съдбата на капитан Грант.

Преди време Aертон е оставен в Австралия заради подбуждане към бунт на борда на „Британия“, а по-късно той оглавява банда от затворници под името Бен Джойс. Aертон и бандата му са планирали да завладеят яхтата „Дънкан“ и да станат морски пирати, но благодарение на разсеяността на Жак Паганел не успяват да го направят.

... „Дънкан“ се насочва обратно към родните брегове на Шотландия. Тъга и скръб завладяват всички членове на експедицията, отчаяни, че капитан Грант никога няма да бъде намерен. Но когато яхтата спира в близост до малък остров в Тихия океан, невероятното се случва ...

Карти[редактиране | редактиране на кода]

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Романът е филмиран на няколко пъти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Децата на капитан Грант“ (1991), прев. Жечо Обов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]