Джани Скики де Кавалканти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джани Скики де Кавалканти
Gianni Schicchi de' Cavalcanti
Роден
Починал

Джàни Скѝки де Кавалкàнти (на италиански: Gianni Schicchi de' Cavalcanti; † пр. февруари 1280) е италиански средновековен рицар от рода Кавалканти, флорентинска историческа фигура от XIII век, споменат от Данте Алигиери сред героите на „Ад“.

Биография и образ[редактиране | редактиране на кода]

Той е бил рицар и няма много историческа информация за фигурата му. Като се започне от споменаването на Данте, следващите коментатори описват негова биография, която до голяма степен следва пасажа в „Ад“ (Песен XXX, ст. 32 – 33 и 42 – 45)ː[1]

И Грифолино д'Арецо, който остана, треперейки,
ми каза: „Онзи луд е Джани Скики
и, изпълен с ярост, той подбужда така другите прокълнати.
„О!“, му казах аз, „Нека другият [прокълнат] не успее да си забие
зъбите в теб: нямай нищо против
да ми кажеш кой е, преди да избяга оттук“.
А той към мен: „Това е древната душа
на нечестивата Мира, която стана
приятелка на баща си противно на праведната любов.
Тя успя да съгреши така с него,
представяйки се за друг човек,
както другият, който си тръгва [Джани Скики], успя
, за за да получи кралицата [кобилата] на стадото,
да се представи за Буозо Донати,
фалшифицирайки и легализирайки завещанието му“.

„Ад“, Песен XXX, ст. 31-45

В ямата на фалшификаторите той е осъден за „фалшифициране на личността“, тоест за това, че е измамил другите, заемайки мястото на Буозо Донати Стария. Историята, разказана нашироко от коментаторите, макар и с някои разлики, но по същество една и съща, е че Скики е бил известен с това, че имитирал хора. Когато много богатият и бездетен вдовец Буозо умрял, той, по молба на своя приятел Симоне Донати – племенник на Буозо, се шмугнал в постелята на починалия малко след смъртта му и се е обадил на нотариус, за да продиктува завещание в полза на Симоне, което незабавно било ратифицирано. Изглежда, че на себе си накарал да завещаят само една кобила (спомената от Данте), което е индикация за шеговития и романен характер на събитието.

Започвайки от тази история и с определено по-леки и по-приятни стилистични характеристики, Джакомо Пучини композира комичната опера „Джани Скики“, изпълнена през 1918 г. Друга известна театрална творба е комедията „Джани Скики“ от Джилдо Пасини, която дебютира успешно в Милано през 1922 г. в Театър „Олимпия“, поставена от компанията „Тали-Мелато-Бетроне“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
  • Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia - Inferno, Le Monnier 1988.
  • Fabrizio Scheggi, "Il Mugello nel libro di Montaperti", Borgo San Lorenzo 2016, ISBN 9788899386078.
  • Daniele Vogrig, Gianni Schicchi. Ritratti di un folletto fiorentino, Roma, Lithos, 2019. ISBN 978-8899581848.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Оригинален текстː E l’Aretin che rimase, tremando / mi disse: «Quel folletto è Gianni Schicchi, / е va rabbioso altrui così conciando». / «Oh!», diss’io lui, «se l’altro non ti ficchi / li denti a dosso, non ti sia fatica / a dir chi è, pria che di qui si spicchi». / Ed elli a me: «Quell’è l’anima antica / di Mirra scellerata, che divenne / al padre fuor del dritto amore amica. / Questa a peccar con esso così venne, / falsificando sé in altrui forma, / цome l’altro che là sen va, sostenne, / per guadagnar la donna de la torma, / falsificare in sé Buoso Donati, / testando e dando al testamento norma».

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gianni Schicchi de' Cavalcanti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​