Направо към съдържанието

Джефри Хартман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джефри Хартман
Geoffrey H. Hartman
американски литературен теоретик и историк англицист
Роден
Починал
14 март 2016 г. (86 г.)

Учил вКуинс Колидж[1]
Йейлски университет[1]
Научна дейност
ОбластТеория на литературата
Работил вЙейлски университет
Семейство
СъпругаРене Грос
ДецаЛиз Хартман
Давид Хартман

Джефри Хартман (на английски: Geoffrey H. Hartman) е американски литературовед, представител на Йейлската школа.

Джефри Хартман се ражда на 11 август 1929 г. в еврейско семейство във Франкфурт на Майн. През 1939 г. напуска Германия, изпратен от собственото си семейство като дете бежанец в Англия, за да избяга от нацисткия режим. В САЩ пристига през 1946 г., за да се събере отново с майка си и придобие американско гражданство година по-късно.[2] Бакалавърска степен получава в Куинс колидж към Нюйоркския университет (1949), а докторат защитава в Йейлския университет (1953).

През 1972 г. е приет за член на Американската академия на изкуствата и науките (на английски: American Academy of Arts and Sciences).

В края на живота си е почетен професор по англицистика и сравнително литературознание в Йейлския университет.

Умира на 14 март 2016 г. в дома си в Хамдън, Кънектикът.[3][4]

Най-дълготрайният му интерес като учен е поезията на Уилям Уърдсуърт.

През 1997 г. френското правителство го отличава с титлата Кавалер на Ордена за изкуства и литература. Книгата му „The Geoffrey Hartman Reader“ получава наградата за литературна критика „Труман Капоти“ през 2006 г.

  • The Unmediated Vision: An Interpretation of Wordsworth, Hopkins, Rilke, and Valéry (Непосредственият образ: Интерпретация на Уърдсуърт, Хопкинс, Рилке и Валери) (1954)
  • André Malraux (Андре Малро) (1960)
  • Wordsworth's Poetry, 1787-1814 (Поезията на Уърдсуърт, 1787-1814) (1964)
  • Beyond Formalism: Literary Essays, 1958-1970 (Отвъд формализма: литературоведски опити, 1958-1970) (1970)
  • The Fate of Reading and Other Essays (Съдбата на четенето и други есета) (1975)
  • Criticism in the Wilderness: The Study of Literature Today (Литературознанието в опозиция: Изследването на литературата днес) (1980)
  • Saving the Text: Literature/Derrida/Philosophy (Спасяването на текста: Литературата/Дерида/Философията) (1981)
  • Easy Pieces (Текстове, написани с лекота) (1985)
  • Bitburg in Moral and Political Perspective (Битбург от морална и политическа гледна точка) (1986, съставител)
  • The Unremarkable Wordsworth (Незабележителният Уърдсуърт) (1987)
  • Minor Prophecies: The Literary Essay in the Culture Wars (Малки пророчества: Литературоведското изследване в епохата на културните войни) (1991)
  • The Longest Shadow: In the Aftermath of the Holocaust (Най-дългата сянка: Наследството на Холокоста) (1996)
  • The Fateful Question of Culture (Съдбовният въпрос на културата) (1997)
  • A Critic's Journey: Literary Reflections, 1958-1998 (Пътуването на литературоведа: Литературоведски рефлексии, 1958-1998) (1999)
  • Scars of the Spirit: The Struggle Against Inauthenticity (Белезите на духа: Битката срещу неавтентичността) (2004)
  • A Scholar's Tale: Intellectual Journey of a Displaced Child of Europe (Разказът на един учен: Интелектуалното пътешествие на изселено европейско дете) (2007).[5]