Джоана Ръс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джоана Ръс
американска писателка
Родена
Починала
29 април 2011 г. (74 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Длъжности университетски преподавател, писател
Литература
Жанрове научна фантастика
Награди Хюго, Небюла

Уебсайт Страница в IMDb

Джоана Ръс (на английски: Joanna Russ) (22 февруари 1937 – 29 април 2011 г.) е американска писателка, една от основните фигури в англоезичната фантастика и съвременната феминистка литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джоана Ръс у родена на 22 февруари 1937 г. в Ню Йорк, САЩ.

Следва в два университета – Корнел и Йейл. От първия получава бакалавърска степен по английски език, а от втория магистърска степен в областта на изящните изкуства. Била е студентка на Владимир Набоков. В началото на 1970-те г. на 20 в. започва работа като професор по английски език в Университета Вашингтон (в Сиатъл). Освен писател, тя е и известен есеист в областта на модерния феминизъм и литературната критика.

Кариера в областта на научната фантастика[редактиране | редактиране на кода]

Публикува първия си разказ, Nor Custom Sale, през 1959 г. Името ѝ се свързва с течението Нова вълна в американската фантастика. Произведенията ѝ са близки по тематика до тези на Урсула Ле Гуин и Самюъл Дилейни. Първият ѝ роман излиза през 1968 г. и носи заглавието Picnic on Paradise. Историята е част от цикъл произведения за амазонката Аликс, която е един от първите пълнокръвни женски образи в световната фантастика. Романът получава номинация за наградата Небюла, а цикълът оказва сравнително голямо влияние върху модерното фентъзи – Фриц Лейбър използва Аликс в някои свои истории за Фафърд и Сивия мишелов, а Самюъл Дилейни сочи творбите на Джоана Ръс като вдъхновение за своя цикъл Return to Neveryon.

Джоана Ръс е най-активна в областта на научната фантастика през 1970-те години. Тогава са публикувани най-известните ѝ романи. След Picnic on Paradise излиза And Chaos Died – предизвикателен като структура и стил роман, в който авторката се опитва да предаде чрез нетипични повествователни техники различни форми на екстрасензорни преживявания. Книгата е приветствана от критиката и колегите на Ръс като новаторска. През 1970 г. произведението е номинирано за Небюла, а Робърт Силвърбърг пише специален предговор за него, в който сравнява четенето на Джоана Ръс със ски-слалом, а това на творбите на другите фантасти – със спокойна разходка в планината.

В следващите няколко години Джона Ръс продължава с експериментите си. През 1972 г. в антологията на Харлан Елисън Again, Dangerous Visions е включен When It Changed (написан е през 1969 г.). Разказът е поредната стъпка на Ръс към разчупването на представите за половите роли в литературата и в обществото като цяло. Разказващият историята е човек със съпруга и деца, който живее на планета, наречена Whileaway, наскоро преоткрита от човечеството след години на изолация. Авторката не дава информация за пола на героя си (женски) и обществото на планетата (изцяло женско) в продължение на няколко страници. When It Changed се превръща в жанропроменящо произведение и до днес е един от класическите разкази на съвременната фантастика. Номиниран е за награда Хюго, става петата творба на Ръс, която получава номинация за Небюла, и първата, която печели наградата; получава ретроспективна награда Джеймс Типтри - младши през 1996 г. и през 1999 г. читателите на сп. Локус го включват в класацията си за най-добри разкази на всички времена.

През 1975 г. Джоана Ръс публикува третия си роман. The Female Man, едно от най-дискутираните и влиятелни произведения в модерната феминистка проза, се смята за върха в творческата кариера на писателката. Романът е сред най-радикалните и експериментални фантастики и централен за утопичната литература от втората половина на 20 в. Номиниран е за Небюла и печели ретроспективна награда Джеймс Типтри – младши. Произведението е изградено от четири преплитащи се сюжетни линии и описва четири различни свята от бъдещето или алтернативното настояще. Четирите героини са превъплъщения на жената от 20 в. в различни общества. Един от световете е планетата Whileaway. Разказът „Едно старомодно момиче“, който е преведен и на български, е част от The Female Man.

Следващият роман на Ръс е We Who Are About To… от 1977 г. Произведението е остра критика на едно от най-разпространените клишета в научната фантастика: катастрофиралия на непозната планета кораб, чийто екипаж оцелява в новите условия и успява да изгради колония.

Последния си фантастичен роман Джоана Ръс написва през 1978 г. The Two of Them е история за две жени от различни общества. Едното е планета, на която властва религия, подобна на исляма, а другото е нашият свят от бъдещето, в който мъжете и жените са равни. Според някои критици този роман е най-силният на авторката. Произведението е предмет на анализ в книгата на Карл Фрийдмън Critical Theory and Science Fiction.

От началото на 1980-те г. Ръс пише предимно кратки произведения. Издава три сборника с разкази и повести – The Zanzibar Cat (1984), Extra(ordinary) People (1984) и The Hidden Side of the Moon (1987). Повестта ѝ Souls печели наградите Хюго и Локус през 1983 г.

Поради сериозни здравословни проблеми Джоана Ръс почти не пише в последните години.

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

Джоана Ръс има няколко книги с критика и есеистика. За постиженията си в първата област получава наградата Pilgrim през 1988 г.

През 1980 г. излиза автобиографичният ѝ роман On Strike Against God. А две години по-рано, през 1978 г., детската книжка Kittatinny: A Tale of Magic.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пикник в рая“ (Picnic on Paradise) (1968)
  • And Chaos Died (1970)
  • The Female Man (1975)
  • We Who Are About To… (1977)
  • The Two of Them (1978)
  • Kittatinny: A Tale of Magic (1978)
  • On Strike Against God (1980)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • The Adventures of Alyx (1976)
  • The Zanzibar Cat (1984)
  • Extra (ordinary) People (1984)
  • The Hidden Side of the Moon (1987)

Критика[редактиране | редактиране на кода]

  • How to Suppress Women's Writing (1983)
  • Magic Mammas, Trembling Sisters, Puritans and Perverts: Feminist Essays (1985)
  • To Write Like a Woman (1996)
  • What Are We Fighting For?: Sex, Race, Class, and the Future of Feminism (1997)
  • The Country You Have Never Seen (предстои)

Награди[редактиране | редактиране на кода]