Джон Адамс (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за американския композитор. За американския президент вижте Джон Адамс.

Джон Адамс
John Adams
американски композитор
JA-portrait-1-LW.jpg
Роден
John Coolidge Adams
15 февруари 1947 г. (72 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия композитор, ръководител на оркестър, кларинетист
Музикална кариера
Стил Класическа музика
Направление минимализъм
Активни години 1973 –
Музикален издател Nonesuch Records
Известни творби „Shaker Loops“ (1978)
„Nixon in China“ (1987)
„El Niño“ (2000)
„On the Transmigration of Souls“ (2002)
Семейство
Деца Самюъл Адамс

Уебсайт www.earbox.com
Джон Адамс в Общомедия

Джон Адамс (на английски: John Coolidge Adams) е съвременен американски композитор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 февруари 1947 г. Завършва Харвардския университет, където негов преподавател е Роджър Сешънс. През 1972 г. сам започва преподавателска дейност в консерваторията в Сан Франциско.

В средата на 70-те години Адамс е под влиянието на електронната музика, но по-късно се насочва към минимализма на Карлхайнц Щокхаузен и Стив Райк.

Музикални произведения[редактиране | редактиране на кода]

Електронни
  • „Оникс“ (1976)
Ансамблови
  • „Музика за пианола“ (1982)
За сцена
  • „Никсън в Китай“ – опера (1987), опера с либрето, писано от Алис Гудман [1]
  • „Смъртта на Клингхофър“ – опера (1991), опера с либрето, писано от Алис Гудман
За оркестър
  • „Шейкър лупс“ – за седем струнни инструмента (1978)
  • „Хармониум“ – за хор и оркестър (1981)
  • „Кратко пътуване в бърза кола“ (1986)
  • „Лолапалуза“ (1995) – едно от най-добрите произведения на Джон Адамс, писано за неговия приятел, диригента Саймън Ратъл [2]
  • „Шехерезада.2“ (2014) – драматична симфония за цигулка и оркестър, написана специално за цигуларката Лейла Йозефович

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ан Грей, „Пътеводител в съвременната музика“, издателство „Валент“, София, 1994

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Думи за операта“, сп. „ЛИК“, кн. 6, юни 2005.
  2. „Сър Саймън Ратъл: Аз съм дете на моето време“, интервю на катерина Дочева, в. „Култура“, бр. 4, 4 февруари 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]