Джон Бароу (географ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Джон Бароу.

Джон Бароу
John Barrow
английски изследовател
Barrow3.jpg
Портрет от 1831
Роден
Починал

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област География
Джон Бароу в Общомедия

Сър Джон Бароу (на английски: John Barrow) е английски географ, пътешественик, изследовател и писател.

Произход и младежки години (1764 – 1791)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 юни 1764 година в Ълвърстън, графство Къмбрия, Великобритания, единственото дете в семейството на Роджър Бароу. лоиОще като юноша започва работа в чугунолеярен завод в Ливърпул – един от световните центрове на колониалната търговия. След известно време напуска завода и се хваща на работа на китоловен кораб, с който се отправя към бреговете на Гренландия за лов на китове. След завръщането си постъпва в университета, завършва го и става преподавател по математика в Гринуич.

Китай (1792 – 1794)[редактиране | редактиране на кода]

От вестниците научава за назначението на лорд Маккартни за посланик в Китай. Бароу му предлага своите услуги и е приет на служба като секретар на посолството. През 1792 г., заедно с посланика пристига в Пекин, усвоява китайски език и ползвайки се от служебното си положение, извършва няколко пътувания из страната, в хода на които събира богат материал от естествено-исторически и етнографски характер.

Южна Африка (1795 – 1804)[редактиране | редактиране на кода]

През 1795 лорд Маккартни получава ново назначение като губернатор на Капската провинция. Заедно с него в Южна Африка се отправя и Джон Бароу. Страната, нейната природа, животинския и растителния свят, и местните жители оставят у него неизлечими впечатления. По време на осемгодишното си пребиваване в Кейптаун извършва няколко пътешествия във вътрешността на континента, като се запознава с релефа, флората и фауната, бита, обичаите и обредите на различни африкански племена.

През 1801 – 1804 в Лондон издава двутомната си книга „Пътешествие във вътрешността на Южна Африка“, в която дава първото пълно географско описание на Капската провинция. По същото време на базата на проведените от него топографски дейности отпечатва и най-добрата за това време карта на района.

Кариера в Адмиралтейството (1804 – 1844)[редактиране | редактиране на кода]

През 1804 окончателно се завръща в Лондон, където благодарение на публикуваните от него статии за изследванията си става известен като сериозен учен-натуралист, географ, пътешественик и етнограф. Става секретар на Адмиралтейството – висшия орган за управление и командване на морските сили на Великобритания. Използвайки високото си положение, неведнъж оказва съдействие в организирането на експедиции в слабоизучените райони на Земята, способства за възобновяване на търсенето на Северозападния проход от Атлантическия в Тихия океан, създава Клуб Роли, един от предшествениците на Кралското географско дружество.

През 1835 е удостоен с титлата баронет.

Последни години (1845 – 1848)[редактиране | редактиране на кода]

През 1845 г., Бароу се оттегля от обществения живот и се посвещава на написването на историята на съвременните арктически пътувания и открития, както и на автобиографията си публикувана през 1847 г.

Умира на 23 ноември 1848 година в Лондон на 84-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • An Auto-Biographical Memoir of Sir John Barrow, Bart, Late of the Admiralty. Including Reflections, Observations, and Reminiscences at Home and Abroad, from Early Life to Advanced Age, Murray, 1847
  • Travels in China (1804)
  • Travels into the Interior of South Africa (1801 – 1804)
  • Lives of Lord Macartney (1807), Lord Anson (1839), Lord Howe (1838)
  • The Eventful History of the Mutiny and Piratical Seizure of H.M.S. Bounty: (1831) Its Cause and Consequences, report about the mutiny on the Bounty

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 27 – 28.
  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 145.