Джон Уилям Уотърхаус
| Джон Уилям Уотърхаус John William Waterhouse | |
|---|---|
| британски художник | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 10 февруари 1916 г.
Лондон, Англия, Великобритания |
| Погребан | Великобритания |
| Учил в | Кралска академия по изкуствата |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет[1] |
| Направление | Прерафаелити, Импресионизъм, символизъм |
| Известни творби | „Танатос в изобразителното изкуство“ |
| Подпис |  |
| Джон Уилям Уотърхаус в Общомедия | |
Джон Уилям Уотърхаус (на английски: John William Waterhouse), член на Кралската академия по изкуствата (6 април 1849 – 10 февруари 1917), е английски художник, известен с работата си в стила на прерафаелитите. Той работи няколко десетилетия след разпадането на Братството на прерафаелитите, достигнало своя разцвет в средата на деветнадесети век, и затова неговият стил се нарича „модерен прерафаелит“[2]. Творбите му са характерни със своите изображения на жени от древногръцката митология и легендата за Артур и показват стилистично влияние не само от страна на прарафаелитите, но и от неговите съвременници импресионистите.
Роден в Италия от английски родители художници, той по-късно се мести в Лондон, където се записва в Кралската академия на изкуствата. Скоро започва да участва в годишните летни изложби на академията, като се фокусира върху създаването на големи платна, изобразяващи сцени от ежедневния живот и митологията на древна Гърция. По-късно възприема художествения стил на прерафаелитите, въпреки че е излязъл от мода на британската арт сцена няколко десетилетия преди това.
Макар и да не е толкова добре познат като ранни художници прерафаелити като Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт, работата на Уотърхаус днес е изложена в няколко големи британски художествени галерии, а през 2009 година Кралската академия на изкуствата организира голяма ретроспекция на работата му.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Уотърхаус е роден в Рим в семейството на английски художници Уилям и Изабела Уотърхаус през 1849 г. През същата година на лондонската арт сцена излизат прерафаелитите, включително Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт и я завземат[3]. Точната дата на раждането му не е известна, въпреки че е бил кръстен на 6 април, а изучаващият работата му Питър Трипи смята, че той е роден между 1 и 23 януари[4]. Ранните години от живота му в Италия вероятно са една от причините много от по-късните му картини да са върху теми от Древен Рим или взети от римската митология.
Когато той е на пет години, семейството се премества в лондонския квартал Южен Кенсингтън, близо до новопостроения Музей Виктория и Албърт. Уотърхаус или „Нино“ по артистичен псевдоним бил насърчаван да рисува, а често и да скицира произведения от Британския музей и Националната галерия[5]. През 1871 той е приет да учи в Кралската академия, първоначално скулптура, преди да премине към живописта.
Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Ранните му работи са на класически теми в духа на Лорънс Алма-Тадема и Фредерик Лейтън. Тези ранни творби били изложени в галерия Дъдли и в Дружеството на британските художници. През 1874 Уотърхаус представя на лятната изложба на Кралската академия по класическа алегория „Сън и неговият полубрат Смърт“[6]. Картината е много добре приета и той участва в изложбите на Академията почти всяка година без 1890 и 1915 докато е жив. Той получава кураж след като през 1876 г. излага картината After the Dance и му се отделя главно място във всяка следваща лятна изложба на академията. Вероятно в резултат на това картините му стават все по-големи по размер[7].
Късна кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1883 г. се жени за Естър Кенуорти, дъщеря на преподавател по изобразително изкуства в Илинг, която вече е излагала свои картини в Кралската академия. Те имат две деца, които умират малки. През 1895 г. Уотърхаус е избран за пълноправен член на Кралската академия. Той преподава в Художествената гимназия Сейнт Джон Ууд и става част от Съвета на Кралската академия.
Една от най-известните му картини е The Lady of Shalott, която разказва за Илейн от Астолат, която умира от мъка, защото Ланселот не отговаря на чувствата ѝ. Уотърхаус създава три картини с нейния образ през 1888, 1894 и 1916 г. Друг любим герой на твореца е Офелия, а най-известната от неговите картини с Офелия я изобразява точно преди смъртта ѝ, поставяйки цветя в косата си докато седи върху клон от дърво, надвесено над езеро. Той се вдъхновявал от картини, посветени на Офелия от Данте Габриел Росети и Джон Миле. Представя картината Офелия, нарисувана през 1888, за да получи дипломата си от Кралската академия. След това картината е изгубена чак до 20 век, а днес е в колекцията на Лорд Лойд-Уебър. Уотърхаус рисува Офелия отново през 1894, 1909 и 1910 г. и планира още една картина от поредицата, наречена „Офелия в двора на църквата“ („Ophelia in the Churchyard“).
Уотърхаус не успява да завърши серията с Офелия, защото се разболява тежко от рак през 1915 г. и умира две години по-късно. Гробът му е на гробището Кенсал-грийн в Лондон.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Джон Уотърхаус създава общо 118 картини.
1870[редактиране | редактиране на кода]
Undine
1872
Gone, But Not Forgotten
1873
The Unwelcome Companion--A Street Scene in Cairo
1873
La Fileuse
1874
In the Peristyle
1874
Miranda
1875
A Sick Child brought into the Temple of Aesculapius
1877
The Remorse of the Emperor Nero after the Murder of his Mother
1878
.jpg)
1880[редактиране | редактиране на кода]
Dolce far Niente
1880
Diogenes
1882
The Favourites of the Emperor Honorius
1883
Consulting the Oracle
1884
Saint Eulalia
1885
Magic Circle
1886
The Lady of Shalott
1888
Cleopatra
1888
Ophelia
1889
.jpg)
1890[редактиране | редактиране на кода]
A Roman Offering
1890
Circe Offering the Cup to Ulysses
1891
Ulysses and the Sirens
1891
Danaë
1892
Circe Invidiosa
1892
A Naiad or Hylas with a Nymph
1893
La Belle Dame sans Merci
1893
A Female Study
1894
The Lady of Shalott Looking at Lancelot
1894
Ophelia
1894
The Shrine
1895
Saint Cecilia
1895
Pandora
1896
Hylas and the Nymphs
1896
Juliet
1898
.jpg)
.jpg)
.jpg)
1900[редактиране | редактиране на кода]
The Siren
c. 1900
Destiny
1900
The Lady Clare
1900
Nymphs Finding the Head of Orpheus
1900
The Mermaid
1901
The Crystal Ball
1902
The Missal
1902
Windflowers
1902
Boreas
1903
Echo and Narcissus
1903
Psyche Opening the Golden Box
1903
Psyche Opening the Door into Cupid's Garden
1904
Lamia
(version 1)
1905
Jason and Medea
1907
The Bouquet
(a study)
1908
Gather Ye Rosebuds or Ophelia (a study)
circa 1908
Gather Ye Rosebuds While Ye May...
1908
The Soul of the Rose or My Sweet Rose
1908
Gather Ye Rosebuds While Ye May
1909
Lamia
(version 2)
1909
Thisbe
1909
.jpg)
1910[редактиране | редактиране на кода]
Ophelia
1910
Spring Spreads One Green Lap of Flowers
1910
The Charmer
1911
Penelope and the Suitors
1912
The Annunciation
1914
Dante and Matilda (study) (formerly called „Dante and Beatrice“)
c. 1914 – 17
Matilda
c. 1915
I am half-sick of shadows, said the Lady of Shalott
1916
A Tale from the Decameron
1916
Miranda -- The Tempest
1916
Tristan and Isolde
1916
.jpg)
.jpg)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Moyle, Franny (13 June 2009), "Pre-Raphaelite art: the paintings that obsessed the Victorians, The Daily Telegraph (Review), pp. R2–R3.
- Simpson, Eileen (17 June 2009), "Pre-Raphaelites for a new generation: Letters, 17 June: Pre-Raphaelite revival", The Daily Telegraph.
- Dorment, Richard (29 June 2009), "Waterhouse: The modern Pre-Raphaelite, at the Royal Academy – review", The Daily Telegraph.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.artnet.com.
- ↑ Trippi, Peter; [Elizabeth Prettejohn Prettejohn, Elizabeth]; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.
- ↑ Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 4. Phaidon. 2002.
- ↑ Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 9. Phaidon. 2002.
- ↑ Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 14. Phaidon. 2002.
- ↑ Trippi, Peter; Prettejohn, Elizabeth; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.
- ↑ Trippi, Peter; Prettejohn, Elizabeth; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- John William Waterhouse.net
- John William Waterhouse (The Art and Life of JW Waterhouse);
- John William Waterhouse (Comprehensive Painting Gallery)
- John William Waterhouse (1849 – 1917)
- John William Waterhouse Style and Technique
- Waterhouse at Tate Britain
- Echo and Narcissus (1903)
- Ten Dreams Galleries
- John William Waterhouse in the „History of Art“
- Profile on Royal Academy of Arts Collections
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John William Waterhouse в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
