Джорджо дел Векио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джорджо дел Векио
италиански юрист
Феноменът на войната и идеята за мир
Феноменът на войната и идеята за мир

Роден
Починал
28 ноември 1970 г. (92 г.)

Националност италианец
Учил в Генуезки университет
Право
Област философия на правото
Школа неокантианство
Повлиял Норберто Бобио
Джорджо дел Векио в Общомедия

Джорджо дел Векио е италианския юрист на ХХ век, със свой оригинален принос към философията на правото в историята на правото. Първият юрист по професия и призвание, доктор хонорис кауза на Софийския университет. [1] Шести в списъка на отличените от българската Алма матер, като вероятно заслугата за това е на ректора Любен Диков, и е във връзка с Булгаро, чието име носи университетския параклис на Болонския университет.

Баща му Джулио Салваторе дел Векио е професор по статистика от 1872 г., и в Болонския университет от 1877 г., като принадлежи към голямата еврейска общност на Романя. [2]

Професор в Римския университет от 1920 до 1953 г., той е ректор на Университета от 1925 до 1927 г. В периода между двете световни войни, въпреки произхода си, дел Векио се придържа идеологически към фашизма. Джорджо дел Векио е сред основните тълкуватели на неокантианството и е противник на правния позитивизъм. [3]

На български език са преведени и издадени четири негови произведения:

  1. Рационалната основа на правото, с предговор от проф. Любен Диков, София, 1935 г. [4]
  2. Справедливостта, превод от Цеко Торбов, София, 1936 г.
  3. Индивид, държава и корпорация, София, 1941 г.
  4. „Homo juridicus“ и недостатъчността на правото като правило на живота, превод от Цеко Торбов, София, 1947 г.

През 1999 г. философията на правото на Джорджо дел Векио получава известност посредством и друг непубликуван на български език негов труд – „Прогрес и упадък на правото“, заедно с представянето му от Венелин Ганев с оценка на философията на правото му от Нено Неновски. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]