Дижелезен триоксид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дижелезен триоксид във флакон

Дижелезен триоксид (двужелезен триокис, железен(III) оксид, хематит, колкотар, крокус; химична формула – Fe2O3) е сложен неорганичен солеобразуващ железен оксид със степен на окисление на желязото +3.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

В ромбоедричната алфа-фаза дижелезният триоксид е антиферомагнитен под 260 K; от тази температура до 960 K α-Fe2O3 е слаб феромагнетик. [1] Кубичната метастабилна гама фаза γ-Fe2O3 (среща се в природата като минерал магхемит) е феримагнитна.

Дижелезният триоксид е амфотерен оксид с червено-кафяв цвят със силно преобладаване на основни свойства. Термично устойчив на температури над температурата на изпарение (1987 °C). Образува се при изгаряне на желязо във въздуха. Не реагира с вода. Реагира бавно с киселини и основи. Възстановява се от въглероден окис и разтопено желязо. Той се слива с оксиди на други метали и образува двойни оксиди – шпинели.

В природата се среща като широко разпространен минерал хематит, чиито примеси причиняват червеникавия цвят на латерита, червените земи, а също и повърхността на Марс; друга кристална модификация се среща като минерал магхемит.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

1. Взаимодействие с разредена солна киселина:

2. Взаимодействие с натриев карбонат:

3. Взаимодействие с натриев хидроксид при синтез:

4. Възстановяване до желязо чрез водород:

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Термично разлагане на съединения на железни(III) соли във въздуха:

Обезводняване на железен метахидроксид чрез калциниране:

В природата – оксидни железни руди хематит Fe2O3 и лимонит Fe2O3·nH2O.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Използва се при топенето на чугун в доменни пещи, като катализатор при производството на амоняк, компонент на керамика, цветни цименти и минерални бои, [2] при термитно заваряване на стоманени конструкции, като носител на аналогови и цифрова информация (например звук и изображение) върху магнитни ленти (феримагнитни γ -Fe2O3), като полиращо вещество (червен минзухар) за стомана и стъкло.

В хранително-вкусовата промишленост се използва като оцветител за храни (E172).

Каламинов лосион
Два различни цвята на двужелезен триоксид с различна фаза на хидратиране (α: чeрвен, β: жълт); [3] те са полезни като пигменти.

Двужелезният триоксид също се използва като пигмент, под наименованията „Pigment Red 101“, „Pigment Brown 6“ и „Pigment Brown 7“. [4] Последните два са одобрени за употреба в козметиката. Каламиновият лосион, използван за лечение на лек сърбеж, се състои главно от комбинация от цинков оксид, действащ като стягащо средство, и около 0,5 % дижелезен триоксид, активната съставка на продукта, действаща като противосърбежно средство. Червеният цвят на дижелезния триоксид също е основна причина за розовия цвят на лосиона.

Двужелезният триоксид се използват като пигменти и в зъбни композити заедно с титаниеви оксиди. [5] Той е основният компонент на желязната охра (кафявата минерална боя „колкотар“). Хематитът е характерният компонент на шведската боя Falu red.

В ракетното моделиране се използва за производство на катализирано карамелно гориво, което има скорост на изгаряне с 80 % по-висока от тази на обикновеното гориво.

В нефтохимическата промишленост се използва като основен компонент на катализатор за дехидрогениране при синтеза на диенови мономери. [6]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Greedon J. E. – Encyclopedia of Inorganic chemistry, Magnetic oxides – R. Bruce King (Ed.), ISBN 0-471-93620-0, ed. „John Wiley & Sons“, New York, 1994.
  2. Природните разновидности на оксида Fe2O3 с примеси се използват като жълти (охра), червени (мумия /колкотар/) и кафяви (умбра) пигменти за бои.
    Виж също Вивианит (синя охра).
  3. Comey, Arthur Messinger, Hahn, Dorothy A. A Dictionary of Chemical Solubilities: Inorganic. 2nd. New York, The MacMillan Company, February 1921. с. 433.
  4. Paint and Surface Coatings: Theory and Practice. William Andrew Inc., 1999. ISBN 978-1-884207-73-0.
  5. Banerjee, Avijit. Pickard's Manual of Operative Dentistry. United States, Oxford University Press Inc., New York, 2011. ISBN 978-0-19-957915-0. с. 89.
  6. Э. Х. КАРИМОВ, Л. З. КАСЬЯНОВА, Э. М. МОВСУМЗАДЕ, Р. Р. ДАМИНЕВ, О. Х. КАРИМОВЗакономерности дезактивации железоокисного катализатора дегидрирования метилбутенов в изопрен в промышленных адиабатических реакторах, издание „НЕФТЕХИМИЯ“, выпуск 3, 01.01.1954, стр. 2014, ISSN 0028-2421, Архив от 2020-07-11