Димитриос Маргаропулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитриос Маргаропулос
Δημήτριος Μαργαρόπουλος
гръцки лекар революционер

Роден
Починал
1950 г. (81 г.)

Образование Атински университет

Димитриос Георгиу Маргаропулос (на гръцки: Δημήτριος Γεωργίου Μαργαρόπουλος) е гръцки лекар и революционер, един от основните дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Солун в началото на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маргаропулос е роден в 1869 година в град Солун, тогава в Османската империя в енорията на манастира Влатадес. Баща му Георгиос, родом от Мелник, е учител и син на Христос Будимос и Маргаро Каламбока, родом от Бер. Димитриос Маргаропулос учи в гръцката гимназия в Солун като стипендиант на гръцкото консулство, което след това го използва като учител и агент. Под прикритието на учител и с разрешение от митрополията обикаля селата от Урумлъка и Ениджевардарско, за да събира информация за гръцкото консулство в Солун.

След седем години дейност в полза на гръцкото просветно дело в Македония, Маргаропулос заминава да учи медицина в Атинския университет, който завършва с отличие в 1899 година. Работи в клиника Магина и в детската болница Ксинион.

През 1904 г. се установява в Солун и започва частен бизнес в квартал Цаирия. Същевременно поддържа гръцкия революционен комитет с псевдонима Линкевс и е член на Солунската организация на Атанасиос Сулиотис. Маргаропулос е един от шестте ръководители на организацията и отговаря за района на Вардар. Чрез практиката си Маргаропулос следи движението на българи във и от Солун. Член е и на терористичната група, която извършва операции над българи, румънеещи се власи и пречещи на комитета гърци. В 1908 г. когато българи убиват първия преводач на гръцкото консулство Теодорос Аскитис и терористичният отряд решава да отвлече българския консул, по препоръка на Маргаропулос, Ламброс Коромилас забранява операцията, за да не се стига до допълнително влошаване на вече напрегнатата атмосфера в града.

След като Солун попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година Маргаропулос е много активен общественик. Той е член, главен секретар, секретар и заместник-председател на Солунската медицинска асоциация, член на Централното църковно ностоятелство и член на Фонда за образование. Той е също така е председател на Общинската болница и на Общогръцката асоциация на македонските борци „Павлос Мелас“, която се бори за поддържане на вдовиците и сираците от Македонската борба. Маргаропулос е и сред инициаторите за изграждането на църквата „Вси светии“.

През 1944 г. подава оставка от болничната си работа поради напреднала възраст и започва да пише мемоари, в които се разглежда историята на Солун и на Македонската борба.

Умира през 1950 г. в Солун и в негова чест е наречена улица в близост до църквата „Вси светии“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δαρδαβέσης, Θεόδωρος Ι. Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης. Τα Διοικητικά Συμβούλια και οι διατελέσαντες Πρόεδροι (1871 - 2008), Δεύτερη Έκδοση. Θεσσαλονίκη, Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης, 2010. σ. 165-169. Посетен на 14 юли 2014.
  2. Δαρδαβέσης, Θεόδωρος Ι. Γιατροί μακεδονομάχοι της „Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών. Θεσσαλονίκης“. // το θέμα - Ιατρικός Σύλλογος Θεσσαλονίκης, 13-15. Посетен на 14 юли 2014.
Димитриос Динкас председател на Солунското благотворително мъжко общество
(22 юни 1930 – 3 май 1942)
Георгиос Мустакас
     Портал „Македония“         Портал „Македония