Димитър Арнаудов (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Арнаудов.

Димитър Арнаудов(Диди)
български художник, живописец
Роден
Починал
6 януари 1989 г. (55 г.)
София
Националност българин
Стил живопис
Академия Художествена академия, София
Учители Ненко Балкански
Съпруга

Ива Борисова Хаджиева

(скулптур)
Уебсайт

fb: Димитър Арнаудов

(Диди)

Димитър (Диди) Георгиев Арнаудов е български художник живописец.[1]


Димитър Арнаудов /1933 - 1989/ е изключителна фигура в българското, а и в европейското изкуство. Творческите му постижения са в няколко области: живопис, изкуствознание и поезия.


Широка култура и ненаситна любознателност, деликатна чувствителност и експресивна емоционалност, ренесансова чистота и яснота на мисълта - това е най-кратко изразената характеристика на тази богата, творческа личност.

Художникът е роден през 1933 г. в Плевен. През 1951 г. завършва средното си образование във ІІ-ра мъжка гимназия в София, през което време започва активно да рисува, под вещото ръководство на художника Боян Петров.

През 1957 г. завършва Художествената академия, в класа на проф. Ненко Балкански. От 1958 до 1967 г. е преподавател по живопис и рисуване в художествената гимназия. През 1967 г. започва преподавателска кариера по рисуване в Архитектурния факултет на ВИАС.

През 1976 г. защитава дисертация в института по изкуствознание към БАН, върху неразработваната дотогава тема "Психология на творческия процес на художника" и е удостоен със научното звание "Кандидат на изкуствоведческите науки" (Д-р - според европейската терминология).

Димитър Арнаудов получава научното звание професор към катедра "Рисуване" при Архитектурния факуртет на ВИАС през 1978 г. Лекциите му по история на изкуството са на ниво, което по преценка на студентско жури ги поставя на призово място в архитектурния факултет.

Често те са посещавани не само от студенти от по-горните курсове, които вече са положили изпита си по предмета, но и от външна публика. По желание на студентите си е изнасял лекции и на теми извън учебната програма.

През 1980 г. на основание на Наредбата за служебни специализации в чужбина от плана за Културно-информационната и пропагандна дейност, като преподавател по история на изкуството, Димитър Арнаудов е изпратен от Министерството на просветата в Белгия, на петмесечна командировка.

Темата на специализацията му е: "Истореческо развитие на фламандската (в последствие - белгийската) живопис и приносът й към европейската пластична култура". Работни въпроси: 1.Старонидерландската живопис. 2.Фламандското изкуство през 16 и 17 в. 3.Белгийската живопис в края на 19 и началото на 20 в. 4.Основни течения в съвремената белгийска живопис.

По време на престоя си в Белгия, той се запознава с музеи, художествени галерии, исторически и архитектурни забележителности в: Брюксел, Антверпен, Гент, Брюге, Ябеке, Ипър, Турне, Орвал, Буйон, Бокрейк, Остенде-Нюпорт, Кортрейк, Ауденаарде, Лувен и Лиеж.

А също и в Холандия: Амстердам, Хага, Харлем, Ротердам, Отерло, Делфт, Бреда, Хертогенсбосх и Хойзен. Чете цикъл от лекции по история на изкуството по белгийското национално радио.

През 1981 г. излиза от печат книгата му "Художникът и творбата", наградена същата година с годишната награда на СБХ - секция "Критика".

Редовно участвува в общи и регионални худоществени изложби на СБХ. През 1971 г. получава награда от конкурса "Портрет и голо тяло" обявен от СБХ, за живописния портрет на композитора Петко Стайнов.

През 1973 г. прави своята първа и единствена приживе изложба - живопис. Негови творби са собственост на НХГ, СГХГ и почти всички художествени галерии в страната. В областта на поезията - една по-интимна и затова по-малко известна негова същностна черта, има написани около 120 стихотворения.

От тях 35 бяха издадени през 1994 г. в малка стихосбирка - "Свещ на вятъра", в тираж 500 бр., посветена на 60-годишнината от рождението и 5 г. от смъртта му (6-І-1989 г.), като безвъзмездно съпътстваща втората му - вече посмъртна изложба.

Веруюто на Димитър Арнаудов, че "поезията трябва да се пише професионално, но не бива да е професия", е напълно защитено в тази единствена поетична изява.

Галерия "Дебют" и галерия "София Прес" представят през април 2007 г. рисунки и живопис на Диди Арнаудов. Изложбата има за цел да покаже процеса на работа на този уникален автор.

Ценители и специалисти ще могат да проследят как беглите скици и подготвителните му рисунки, се превръщат в живописни платна с изключително художествено ниво. Каталогът, съпътстващ изложбата, започва с текст на изкуствоведа Димитър Г. Димитров - дългогодишен приятел и съмишленик на художника.

Следва есето "Големият ден" - част от Белгийските дневници на Диди Арнаудов, маркиращо впечатления от няколко европейски града, няколко световни музея и автора.

40-те репродукции на завършени живописни творби и подготвителни рисунки към тях се допълват и от стихотворения, които са писани с идеята, че "поезията трябва да се пише професионално, но не бива да е професия".

Творбите са предоставени от семейството, от приятели, от колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия - Пловдив, Национална художествена галерия.

Освен опит за осмисляне на явлението Диди Арнаудов, изложбата е своебразно отбелязване и на първия рожден ден на галерия-книжарница "София Прес".

"Изказвам сърдечната си благодарност към всички, които помогнаха за осъществяването на това начинание".

Изложбата се осъществява с любезното съдействие на Агенция София Прес, Банка Пиреос, Галерия "Дебют", Галерия-книжарница "София Прес", Градска художествена галерия - Пловдив, Национална художествена галерия, Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров", Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Арнаудов твори в областта на пейзажа, портрета и фигуралната композиция. По-известни негови творби са:[1]

  • „Петя и Маргарита“ (1967)
  • „Портрет на Петко Стайнов“ (1971)
  • „Родопско утро“ (1961)
  • „Смолянски Родопи“ (1972)
  • „Пловдивски мотив“ (1972)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 106-107.