Димитър Арнаудов (художник)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Арнаудов.

---

Димитър Арнаудов
български живописец и изкуствовед
Автопортрет
Роден	28 юли 1933 г. Плевен, Царство България
Починал	6 януари 1989 г. София, България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Научна дейност
Област	Изкуствознание
Кариера в изкуството
Академия	Художествена академия в София
Учители	проф. Ненко Балкански
Направление	живопис
Семейство
Съпруга	Ива Хаджиева
Деца	Петя Арнаудова Маргарита Милева

Димитър Георгиев Арнаудов – Диди е български художник живописец, изкуствовед, критик, поет и преподавател. Той развива многостранна професионална дейност в областта на визуалните изкуства и художествената теория през втората половина на XX век.

"Широка култура и ненаситна любознателност, деликатна чувствителност и експресивна емоционалност, ренесансова чистота и яснота на мисълта - това е най-кратко изразената характеристика на тази богата, творческа личност" (Олимпия Николова)

Биография

Димитър Арнаудов е роден на 28 юли 1933 г. в Плевен. През 1951 г. завършва средното си образование в Първа софийска мъжка гимназия, през което време започва активно да рисува, под ръководството на художника Боян Петров. Завършва живопис в Художествената академия през 1957 г. при проф. Ненко Балкански.

От 1958 до 1967 г. е преподавател в Художествената гимназия в София. От 1963 г. е член на СБХ. От този период са и първите му опити в полето на прозата и поезията, към които ще се завръща системно до края на живота си. През 1967 г. започва преподавателската си кариера в Kатедрата по Рисуване в Архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт след като печели конкурс за главен асистент по Рисуване. През 1978 г. се хабилитира като доцент, а по-късно като професор (1986). През 1976 г. защитава дисертация в института по изкуствознание към БАН, на тема „Психология на творческия процес на художника“ и е удостоен с научното звание „Кандидат на изкуствоведческите науки“ (д-р – според европейската терминология).

"Още в началото на 60-те години на ХХ век Димитър Арнаудов тръгва по трънливия път на преодоляване на реализма с лице на академизъм и на търсене на нова пластичност. Стиловите търсения на Арнаудов от този период са обвързани в хармонична многоцветност, плоскост на формите и пространствата и с геометризъм. Извор на новаторската посока е творчеството на импресионистите, постимпресионистите и експресионистите и по-специално Клод Моне, Анри Русо и Паул Клее." (доц. д-р Благовеста Иванова)

В архива на Д. Арнаудов се намират стотици листове с рисунки, ръкописи със стихове и впечатления от пътувания, набързо записани в полетата сентенции. Всички те са визуални свидетелства за вътрешната потребност на Диди да търси най-вярното според него художествено решение. От скиците, етюдите и ескизите личи процесът на дълъг и критичен размисъл и на задълбочено анализиране на множеството структурни планове и детайли. Те оформят характерния облик на творчеството на художника. Създаването на голям брой подготвителни рисунки, в основата на които е натурата и преработването на нейната обективност е съществен момент в творчеството на Д. Арнаудов. Тя е в основата на сложните етапи на синтезиране и обобщение в жанровете портрет, пейзаж и натюрморт, които той предпочита. Д. Арнаудов се движи на границата на образното и рационално-конструктивното. Винаги интелигентно, задълбочено и с разбиране за хармония. Хармония в композицията, детайла и най вече в колорита.

През 1971 г. получава награда от конкурса „Портрет и голо тяло“ обявен от СБХ, за живописния портрет на композитора Петко Стайнов. "За познавателните на творчеството на Д. Арнаудов, няма да бъде неочаквано структурно-конструктивното маркиране на композицията. Още в пейзажите, от 60-те години, той търси структурно-пластически ключ към композицията. И в това отношение той няма паралел сред българските живописци от своята генерация." (Ружа Маринска: "Петко Стайнов и изобразителното изкуство", стр. 310).

През 1973 г. прави своята единствена приживе самостоятелна изложба – живопис. За изложбата излиза рецензия в сп. " Изкуство" (1974, кн. 3), в която изкуствоведът Димитър Аврамов изтъква "пластическия рационализъм" на художника. Пише за неговия сериозен диалог с натурата, който при Д. Арнаудов е неизменно емоционално обагрен. Подчертава характерните за него интелигентност и чувствителност, а по отношение на портретите - благородно отношение към хората. Изложбата става повод да се заговори за Димитър Арнаудов, за неговия индивидуален почерк и подход.

През 1980 г. като преподавател по История на изкуството, Димитър Арнаудов е изпратен от Министерството на просветата в Белгия, на петмесечна командировка. Темата на неговата специализация е: „Историческо развитие на фламандската (впоследствие – белгийската) живопис и приносът ѝ към европейската пластична култура“. Д. Арнаудов насочва вниманието си към изследване на старо-нидерландската живопис; Фламандското изкуство през 16 и 17 в.; Белгийската живопис в края на 19. и началото на 20. в. и анализиране на основните течения в съвременната белгийска живопис. Неговите впечатления, анализи на художествени творби, разработка на горепосочените теми, есета и т.н. са развити във все още непубликуваните "Белгийски дневници". По време на престоя си в Белгия Д. Арнаудов изнася на френски език цикъл от лекции по история на изкуството по белгийското национално радио.

През 1981 г. излиза от печат неговата книгата „Художникът и творбата: Психология на творческия процес“, наградена същата година с годишната награда на СБХ – секция „Критика“. В книгата се анализира творческия акт не просто като техническо умение, а като сложен психологически процес. Авторът разглежда психологическите аспекти на творчеството, включително вдъхновението, етапите на работа и влиянието на личността на художника върху готовия продукт. "В текста се оглежда личността на Д. Арнаудов с всички нейни вътрешни противоречия, с невъзможното съчетание на рационален анализ и ерудиция, от една страна и творческо вълнение и трепетна емоционалност, от друга." (Ружа Маринска)

1982-1983 Д. Арнаудов е награден с ордени "Св. Св. Кирил и Методий" I и II степен.

1958-1989 - Системно участвува в общи и регионални художествени изложби на СБХ. Негови творби са собственост на НХГ, СГХГ и почти всички художествени галерии в страната.

Умира на 6 януари 1989 г. в София.

В областта на поезията има около 120 стихотворения. От тях 35 са издадени през 1994 г. в малка стихосбирка – „Свещ на вятъра“. в тираж 500 бр., посветена на 60-годишнината от рождението и 5 г. от смъртта му (6.І.1989 г.), като безвъзмездно съпътствуваща първата му посмъртна изложба, представена в салоните на СБХ - "Шипка" 6.

Веруюто на Димитър Арнаудов, че “поезията трябва да се пише професионално, но не бива да е професия”, е напълно защитено в тази първа поетична изява.

1996 г. - Втора посмъртна изложба по инициатива на ХГ Добрич.

2003 г. - Трета посмъртна изложба в галерия "Райко Алексиев" по инициатива на СБХ по случай на 70 години от рождението на Д. Арнаудов

2007 г. - Четвърта посмъртна изложба по случай 60 години от основаването на художествената гимназия в София и една година от основаването на галерията на агенция " София прес". Работите на Д. Арнаудов са представени едновременно в галерия "Дебют" и галерия "София прес".

2008 г. - Пета посмъртна изложба по повод 75 годишнината от рождението на Д. Арнаудов. Ретроспективната изложба е представена в Националната художествена галерия, София.

2019 г. - Галерия "Дебют" представя съвместна изложба "Заедно" от избрани творби - малка пластика, живопис, рисунки, сценография на Ива Хаджиева и Димитър Арнаудов. "Изложбата има за цел да открехне "прозорец" към самобитното изкуство и естетика на Ива и Диди, двама автентични творци, вплели съвместен живот с индивидуално творческо присъствие. "Заедно" надниква в творческите търсения на двама съмишленици, изявени творци от 70-те и 80-те години на миналия век, нуждаещи се от съвременно преоткриване".

2023 г. - Изложбата "Годишнини" от фонда на ХГ Добрич представя графични и живописни творби на автори, родени през 20те и 30те години на XX век, творили през 60, 70 и 80 години на миналия век - интересен и сложен период от развитието на българското изобразително изкуство. Творби на Д. Арнаудов са представени заедно с работи на Симеон Венов, Любен Зидаров, Генко Генков, Светлин Русев, Магда Абазова, Елза Гоева, Димитър Казаков.

2023-2024 г. - Художествена галерия Казанлък представя изложбата "Димитър Арнаудов. На празното място до нас", посветена на 90 годишнината на художника.

Портрет на Анастасия Панайотова

Синя къща

Творчество

Портрет на Петко Стайнов

Димитър Арнаудов твори в областта на пейзажа, портрета и фигуралната композиция. По-известни негови творби са:

• „Синя къща“, маслени бои (1965), СГХГ
• „Семеен портрет“, маслени бои (1968), НХГ
• „Родопски пейзаж“, маслени бои (1970)
• „Портрет на Петко Стайнов“, маслени бои (1971), ХГ Велико Търново „Борис Денев"
• „Петя“, маслени бои, ХГ Стражица
• „Портрет на Анастасия Панайотова“, маслени бои (1972), ХГ Силистра
• „Портрет на Николай Майсторов“, маслени бои, (1974), ХГ Плевен, "Колекция Св. Русев"
• „Маги“, маслени бои (1975), НХГ
• „Спирка“, маслени бои, СГХГ
• „Дон Кихот и Санчо Панса“, маслени бои (1982)
• „Хляб“, маслени бои (1982)
• „Търновската книжовна школа“, маслени бои (1969-1985), НХГ
• „Тунизийски хан“, маслени бои (1985)
• „Леда и лебеда“, маслени бои (1986), ХГ Силистра