Димитър Бочев (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Бочев.
| Димитър Бочев | |
| български писател и журналист | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | писател, журналист |
| Литература | |
| Жанрове | есе, роман |
| Награди | „Развитие“ (1997) |
Димитър Върбанов Бочев е български писател и журналист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет. Принуден е през 1972 г. по политически причини да напусне България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на радио „Дойче Веле“, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио „Свободна Европа“. През 1976 г. е осъден задочно в България на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.
Журналистика[редактиране | редактиране на кода]
През 90-те години на 20 век работи като кореспондент на радио „Свободна Европа“ в София. Води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“, „Труд“ и „Стандарт“. Писал е и за руското издание на списанието на Солженицин „Континент“ и е съавтор на редица документални филми с културно-политическа тематика, изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на романите „Междинно кацане“ (1991), „Генезис ІІ“ (1997) и „Синеокият слепец“ (1997), както и сборника есета „Хомо емигрантикус“ (1993). През 1997 г. романът му „Синеокият слепец“ печели Специалната награда на фондация „Развитие“ за нов български роман. В литературната периодика публикува сборника есета „Боготърсачът между беса и слепотата“, романите „Белият слон“ и „Опит за екстаз“ и сборника „Несъгласни думи“. Част от текстовете на сборника са посветени на съдържателните му отношения с Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Христо Огнянов, Желю Желев.
Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година.[2] Член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.
| „ | За модерните държави едва ли има нещо по-пагубно от повсеместното меркантилизиране на духовните ценности. | “ |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Нина Иванова, „Несъгласни думи – 2“ от Димитър Бочев, Kafene.bg, 30 октомври 2017 г.
- ↑ Биографична справка за Димитър Бочев Архив на оригинала от 2018-07-17 в Wayback Machine., Pamettanabulgarite.com.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Бочев в Портал за култура, изкуство и общество
- Пенка Ватова, „Димитър Бочев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
|
