Димитър Гачев (музиковед)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Гачев.
| Димитър Гачев | |
| български и съветски музиковед и литературовед | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Адигалах, Магаданска област, СССР |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Семейство | |
| Съпруга | Мира Брук |
| Деца | Георгий Гачев |
Димитър Иванов Гачев е български естет, музиковед и литературовед.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 януари 1902 година в село Брацигово, Пазарджишко. Учи в Пазарджишката гимназия (1913-1920). Членува в марксисткия кръжок „Максим Горки“. През 1920 г. пристига в София, за да следва в Държавното музикално училище (София).
През 1921 г. става член на комунистическата партия. През 1923 г. учителства в Петрич. Участва в Септемврийското въстание (1923). След потушаването му емигрира в Белгия, Франция и Германия.
Живее в Москва от 1926 г. През 1927 г. сключва брак с Мира Брук. На 1 май 1929 г. се ражда синът им Георгий. Завършва история на музиката в Московската консерватория (1930) и литература и изкуство в Института за червена професура (1933). През 1934 г. защитава дисертация на тема „Естетическите възгледи на Дидро“.
През 1934-1938 г. завежда отдела за западна литературна класика на Гослитиздат.
В СССР популяризира българската литература, като пише статии за Христо Ботев, Петко Славейков и Христо Смирненски.
По време на Сталинските репресии е изпратен в трудов лагер в Колима (1937), където умира на 17 декември 1946 г.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Във връзка с 80-годишнината от раждането му с постановление на ЦК на БКП през 1981 г. е осъществено издание на двутомник с негови произведения, създаден е негов музей в Брацигово, произведен е документален филм за него.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Голяма енциклопедия на България, Том IV, Книгоиздателска къща „Труд“, с. 1513
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Гачев, Димитр Иванович (1902-1946), Сахаровски център
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 146 - 150.
|
