Димитър Каданов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за офицера. За сина му, учен анатом, вижте Димитър Каданов (анатом).

Димитър Каданов
Полковник
DKadanoff.JPG
български военен деец
Информация
Служба 1878 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия
Войсково поделение 2-ри арт. полк (СБВ)
5 арт. полк
Командвания 9 арт. полк (БВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Родства баща на Проф. д-р Димитър Каданов

Димитър Димитров Каданов е български военен деец, полковник, участник във всички войни в периода (1885 – 1918), командир на 9 артилерийски полк (1904 – 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Каданов е роден на 14 септември 1860 в село Шипка, Ескизаарско. Първоначално образование получава във Варна, след което, през 1878 година постъпва в Кавалерийското военно училище в Елисаветград, Русия, което завършва с отличие през 1881 г. На 8 септември 1881 е произведен в чин подпоручик и е зачислен във 2-ри артилерийскй полк в Шумен.[1]

В Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на полубатарея в 6-та батарея на 2-ри артилерийски полк. Проявява се като способен артилерийски офицер в боя при Драгоман на 10 ноември същата година. Участва в боевете при Цариброд и Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година за заслугите си при овладяването на Пирот поручик Каданов е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.[2]

На 30 август 1886 г. е произведен за бойни заслуги в чин капитан и е назначен за командир на батарея в 5-ти артилерийски полк в Шумен.

По-късно служи в 9 артилерийски полк. През Балканската война е командир на 9 артилерийски полк от 9 плевенска дивизия, с който участва в артилерийската подготовка при атаката на Одринската крепост. Награден е с орден „За храброст“ III степен. След войната преминава в запас (1913), но през Първата световна война е мобилизиран и командва отново 9 артилерийски полк. След пробива при Добро поле през септември 1918 година е сред онези български офицери и войници, които се намират на запад от линията на пробива и остават заложници на Антантата. Като френски пленник прекарва 1918 – 1919 г. в лагерите при Сурович, Лерин и Гросети[3], след което през 1919 г. преминава излиза в запас. До смъртта си е подпредседател на Съюза на запасните офицери.[1]

Полковник Димитър Каданов умира на 30 януари 1932 след продължително боледуване.[1]

Димитър Каданов е женен и има две деца. Баща е на видния български учен анатом, член-кореспондент проф. д-р Димитър Каданов.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ IV степен (5 март 1886)
  • Военен орден „За храброст“ III степен

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Вестник „Отечество“ – Орган на съюза на запасните офицери, Година XIII, София, 27 февруари 1932, брой 545, стр. 2
  2. „Юбилейна книжка на 2-ѝ артилерийски полкъ (1880 – 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34
  3. Маринов, Илия. Полковник Димитър Каданов, Военноисторически сборник, 3/1997, с. 57 – 64

Източници[редактиране | редактиране на кода]