Димитър Калъчлията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Калъчлията
български войвода и хайдутин
Роден: 1826 г.
Починал: 1861 г. (35 г.)

Димитър Калъчлията (по рождение: Димитър Стоянов Котев) е български войвода и хайдутин, роден в Торлак махле (дн. Загорци), Сливенско[1]. Хайдутувал през 40-те и 50-те години на 19 век. Повече от 12 години четата му обикаля из Одринско, Сливенско, Търновско, Шуменско, Варненско, из Добруджа, но свърталищата му са били Сливенският и Котленският балкан и Бакаджиците[2]. Турците давали специална награда за главата му.

Отначало бил в четата на Бойчо войвода, а след това сам става войвода на чета, в която привлича и др. видни хайдути като Пейо Буюклията, Ж. Чернев, Г. Трънкин и пр. Той често пъти ходил при своя любим приятел и сподвижник Пейо Буюклията в хайдушкото скривалище край Батова Куюджук (дн. Дебрене, Добричко), и заедно са нападали турските кервани, пътуващи към Цариград. По време на Кримската война 1853-1856 подпомага руските войски в Североизточна България. След приключване на Кримската война в Сливен за окръжен управител е назначен Зеинил паша, който изпраща 500 низами /войници/ да търсят и заловят опасния хайдутин. По свои хора Калъчлията му изпраща следното послание: "Напращай низамите да се бъхтят на хаос, защото заплатите им само за цървули няма да стигнат."

Тайно от местните турски власти добруджанското население изпраща до султана оплакване от разбойниците, поднесено в Цариград от специална делегация. Скоро в Русе пристига висшият турски чиновник Къбръзлъ Кючук Ахмед паша със специални пълномощия да се справи с разбойничеството. Пашата бързо разбира, че местната полиция е ортак на турските банди и първата му работа е да смени цялата полиция. След това за нула време се справя с разбойниците. По това време е заловен и Димитър Калъчлията. За властите в Цариград той също е разбойник. Още повече че след войната се обединява с турския хайдутин Солак Мустафа и двамата повеждат съвместна борба срещу официалната власт, която еднакво притеснява бедните българи и турци.

На разпитите Калъчлията се държи гордо и независимо, с което предизвиква възхищението на водещите следствието турци. Запитан за извършените от четата му многобройни обири, хайдутинът отговаря: "Никакво престъпление не съм извършил. Аз само вземах от богатите и давах на бедните." Мъжкото му поведение грабва за сърцето и влиятелния в Русе Садразим паша, който бил готов да му пощади живота, ако хайдутинът смени вярата си. Димитър Калъчлията отхвърля предложението. Обесен е в Русе в началото на 1861 година "по долни копринени дрехи", както свидетелства Никола Обретенов. Към бесилката потегля с усмивка и се шегува с палачите, преди да му нахлузят въжето на шията[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за