Димитър Попов (архитект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.

Димитър Попов
Роден
Починал
Националност българин

Димитър Попов, по прякор Професора, е българска архитект, който активно работи в Пловдив между двете световни войни. Стилът му е изключително разнообразен от неокласицизъм до най-изчистени модерни форми.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Попов е роден на 20 април 1881 г. Търново-Сеймен тогава в пределите на Източна Румелия. Учи архитектура във Висшето техническо училище в Щутгарт при проф. Паул Бонатц - световноизвестно име в архитектурата на ХХ век, основател и ръководител на така наречената „Щутгартска школа”.[1] След като се дипломира през 1915 г., участва в Първата световна война.

Завръща се в България през 1919 г. и се установява в Пловдив.[1] Архитектурното му бюро и първото му жилище са в дома на Ангел Букорещлиев на ул. „Капитан Райчо”.

Сградата на Търговската гимназия е построена през 1927 г. по проект на архитектите Димитър Попов и Лазар Нанчев. През 1931 - 1933 г. е построена сградата на Промишленото училище. В този проект отново участва Димитър Попов, но този път в сътрудничество с архитект Светослав Грозев.[2]

Архитект Попов умира на 5 май 1950 г. в Пловдив.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Четириетажна сграда за тютюнев склад на Куцооглуна ъгъла на „Иван Вазов” и „Авксентий Велешки” (1923)
  • Двуетажна жилищна сграда на Атанас Куцооглу на ул. „Лейди Странгфорд” (1925)
  • Търговската гимназия заедно с архитект Лазар Нанчев (1926)
  • Къща на Певческото дружество на Сахат тепе (1928)
  • Доходно сдание с фурна на братя Мисови на ул. „Княз Александър Батенберг” и пл. Централен, т.нар „Руска книжарница” (1928)
  • Френско-българска търговска банка на ул. „Скайлер” - днес НОИ (1928)
  • Сграда с Тютюнев склад на Томасян на бул. „Руски” - сега стоматологичен факултет (1929)
  • Триетажна сграда с магазини на братя Томасян на ул. „Отец Паисий” и „Патриарх Евтимий” (1929)
  • Промишлено училище заедно с архитект Светослав Грозев (1933)
  • Католическа църква „Дева Мария” (1933)
  • Триетажна сграда с магазини - собствена - на ул. „Крали Марко” и „Цанко Дюстабанов”, сега частна болница (1936)
  • Търговско-индустриална камара на бул. „Шести септември” сега Съдебна палата заедно с архитект Светослав Грозев (1938)
  • Триетажна жилищна сграда на Вулеви и Орешков на централния площад (1938)
  • Трета прогимназия „Отец Паисий” (сега „Патриарх Евтимий”) (1939)

Източници[редактиране | редактиране на кода]