Драган Данаилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драган Данаилов
български художник
Портрет на художника Драган Данаилов, Георги Митов 1898.jpg
Портрет на Драган Данаилов от Георги Митов, 1898 г.
Роден
Драган Данаилов Йовков
Починал
23 август 1948 г. (74 г.)

Етнос българи
Кариера в изкуството
Стил живопис
Академия Академия на изящните изкуства „Албертина“
Драган Данаилов в Общомедия

Драган Данаилов Йовков (27 октомври 1873 – 23 август 1948) е български живописец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 октомври 1873 г. в Котел. Завършва Академията на изящните изкуства в Торино при Джакомо Гросо. От 1901 до 1931 г. е учител по рисуване в Сливен и Разград.[1] Директор е на гимназията в Разград. Драган Данаилов е един от инициаторите и създателите на градския парк, създател е на колоездачния съюз и допринася за докарването на кинематографа в Разград. В периода 1934 – 1935 г. е кмет на града.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Мечтание“

Драган Данаилов рисува портрети, пейзажи и фигурални композиции. Негови картини се съхраняват в Националната художествена галерия в София и Художествената галерия „Проф. Илия Петров“ в Разград. За периода от следването си до 1938 г. се съхраня­ват 116 негови творби, между тях полови­ната са портрети на близки, прияте­ли, около 20 пейзажа и дузина натюрморти.[3] По-известни картини са:

  • „Портрет на Георги Митов“
  • „Село Хума – Южният фронт през Първата световна война“
  • „Чешма на фронта“
  • „Зимен пейзаж“
  • „Сините камъни“.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1908 г. е награден на изложението в Париж.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1675.
  2. Обретенова, Янка. Събарят къщата на Драган Данаилов. // Екип7 Разград, 17.03.2008. Посетен на 08.03.2013.
  3. Карлуковска, Снежана. Първите български възпитаници на Академия „Албертина“ в Торино. // Проблеми на изкуството (4). София, Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките, 2001. ISSN: 0032-9371. с. 46.