Драган Цачев
| Драган Цачев | |
 | |
| Роден |
1848 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 септември 1929 г.
|
Драган Цачев (Цачов, Цанчев) Драганов е български опълченец.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Гложене, Тетевенско, през 1848 година. Син е на Йона и Цачо Драганови.[1]
Постъпва в Българското опълчение на 29 април 1877 г. в I опълченска дружина, I рота.[2][3][4] По свидетелство от командира на I дружина подполковник Константин Кесяков участва във всички походи през 1877 – 1878 г.: в Предния отряд на генерал Гурко при преминаването на Дунава, в преминаването на Стара планина, в завземането на Казанлък и Ески Загра, а после в боевете на 17 и 18 юли при Джуранли и на 19 юли при Ески Загра, в защитата на прохода Шипка на 9 – 12 август. Под командването на генерал Скобелев участва в зимното преминаване на Балкана през Еметлийския проход (24 – 29 декември 1877), а след това в битките с башибозуците (януари 1878).[5]
Уволнен на 1 юли 1878 г.[3]
Награден с ордени, сред които Сребърен медал за отбраната на Шипка.[6]
След Освобождението се жени за Кера и имат деца Мария, Цачо (по-късно кмет на Гложене), Василка и Тодор.[7]
Умира на 29 септември 1929 година в Гложене.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 841, П.д. 1785, л. 3 Акт за умиране. В Акта пише, че е починал на 81-годишна възраст. Според възрастта в други документи е роден през 1845 или 1851.
- ↑ НБКМ-БИА, Кол. 47-I, а.е.141, П.д. 1785, л. 48.
- ↑ а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 553 (№ 10321)
- ↑ Аначков, М., Г. Милчев и К. Йотов. Гложене. С., Изд. на ОФ, 1981. с. 21.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 841, П.д. 1785, л. 48.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 841, П.д. 1785, л. 48 гръб.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 841, П.д. 1785, л. 61.
