Драгота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драгота
български болярин
Починал
1255 г.

Драгота (на гръцки: Δραγωτάς) е византийски и български болярин от средата ХІΙΙ век, оглавил въстание в Мелнишко срещу властта на Никейската империя.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Предаване на Сяр и Мелник[редактиране | редактиране на кода]

Драгота е български управител на град Сяр в 1246 година. В тази година никейският император Йоан III Дука Ватаци настъпва към града и се разполага на лагер в околностите му.[4] Крепостните стени на града са разрушени от цар Калоян и според византийския историк Георги Акрополит укрепен бил единствено акрополът. Жителите на града, които не успяват да се приберат в крепостта от страх излизат пред никейския император и признават властта му. След като вижда, че никейците са в долния град и след като научава за смъртта на владетелия си цар Калиман I Асен, решава да предаде крепостта и в замяна получава от Ватаци пурпурна мантия, обшита със злато и голямо количество златни статири.[2]

Драгота е изпратен от Ватаци в Мелник, където, използвайки болестта на управителя Никола Литовой, започва да пропагандира предаване на града на Никейската империя. Още преди неговото пристигане един от видните мелничани Никола Манглавит също се опитва да накара гражданите да изоставят българското управление и да минат под никейска власт.[2] Мелничани изпращат делегация при Ватаци, която да изложи исканията им. Ватаци ги приема и съставя съставя специална грамота, с която потвърждава желанията им. Тогава депутация от цивилните и военни първенци на града се явява при Ватаци във Валовища и приема властта му.[5]

Въстание от 1255 г.[редактиране | редактиране на кода]

Според Акрополит Драгота като българин винаги бил мразел ромеите, а също така намразил и Ватаци, тъй като очаквал по-голяма награда за измяната си. Така през октомври 1255 година той организира въстание срещу никейската власт. Оглавява голям военен отряд и укрепява Рупелския пролом. Никейците изненадват въстаниците и в сражението Драгота е стъпкан от коне и след три дни умира.[6][1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 289.
  2. а б в Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187 – 1280). София, Придворна печатница, 1940. с. 432.
  3. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460): генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките „Марин Дринов“, 1994. ISBN 954-430-264-6. с. 106.
  4. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187 – 1280). София, Придворна печатница, 1940. с. 431.
  5. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187 – 1280). София, Придворна печатница, 1940. с. 434.
  6. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187 – 1280). София, Придворна печатница, 1940. с. 453.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България