Направо към съдържанието

Дружество на южноруските художници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дружество на южноруските художници
Товарищество южнорусских художников (ТЮРХ)
Информация
АкронимиТЮРХ
Основана11 март 1890
Закриталятото на 1922
СедалищеОдеса
РъководителНиколай Скадовски
Николай Скадовски
Пьотър Нилус
Кириак Костанди
Пьотър Гански
Генадий Ладиженски
Герасим Головков
Александър Попов
Тит Дворников
Борис Едуардс

Дружеството на южноруските художници (Товарищество южнорусских художников – ТЮРХ) е най-голямото творческо обединение на територията на Украйна в края на 19 и началото на 20 век. То силно влияе и за много години напред определя културния живот в Одеса.[1] Създадено е в града през 1890 г. по образец на групата на Передвижниците от инициативни одески художници. Учредители са Николай Скадовски, Евгений Буковецки, Кириак Костанди, Николай Кузнецов, Генадий Ладиженски, Александър Попов, Афанасий Размарицин и Борис Едуардс.[2][3] По разбично време поста председател заемат Скадовски (1890 – 1892), Александър Попов (1892 – 1902) и Кириак Костанди (1902 – 1922).[4] Обединението просъществува до 1922 г.[3]

Организационното събрание, на което е гласуван устава на сдружението, се провежда на 11 март 1890 г. Първата изложба е открита на 8 април 1890 г, а втората – през пролетта на следващата година.[3] Едно от съществените достойнства на ТЮРХ е отсъствието на кастово разделение – в изложбите могат да участват както утвърдени академици, така и млади дебютанти, които често са ученици в Одеското рисувално училище. На тях излагат много млади творци от Одеса и Киев.[1][1]

Младите художници, обаче, отказват да участват на третата изложба, като протест срещу привилегированото положение на учредителите и несправедливото разпределение на доходите между изложителите.[3] До 1919 всяка есен дружеството провежда изложби, на които картини излагат, освен основателите, Пьотър Нилус, Пьотър Гански, Герасим Головков, Тит Дворников и много други. На тях показват свои произведения и художници, които не са членове на ТЮРХ – Иван Айвазовски, Исак Левитан, Иля Репин, Валентин Серов, Леонид Пастернак, Николай Пимоненко, Иван Похитонов, Константин Богаевски, Евгений Лансере, Мартирос Сарян, Ян Станиславски, Николай Фешин и други.[2][5]

През 1893 г. Нилус и Буковецки разработват нов устав с желанието да се преодолеят разногласията в обединението. Според него действителните членове запазват правото си да излагат произведенията си без да бъдат разглеждани от журито, както и да избират първи местата на окачване на картините си. Доходите от продажба на билети, каталози и репродукции се разпределят поравно между всички участници, а 5% се отделят като фонд на дружеството. Съставът, управляващ ТЮРХ, е избиран от всички членове с 3-годишен мандат. В първото ръководство влизат Александър Попов (председател), Пьотър Нилус (секретар) и членове Кириак Костанди, Борис Едуардс и Генадий Ладиженски. От 1902 г. несменяем председател става Кириак Костанди.[3]

Почти всички основатели на ТЮРХ са последователи на Передвижниците, а много от тях – и членове на тази организация. Търсенията на южноруските художници са свързани главно с пленерна живопис, но колорита и цветовата интензивност в картините им ги приближават не толкова към передвижниците, колкото към барбизонците и импресионистите.[5]

Дружеството постоянно се попълва с нови членове, голяма част от които са випускници на Одеското рисувално училище. Играе важна роля в обществения и културен живот на Одеса в края на 19 и началото на 20 век. По инициатива на ТЮРХ са създадени Одеското литературно-художествено общество и градският музей (днес Одески художествен музей), където на 1 октомври ежегодно се провеждат изложбите на обединението. На тях преобладават пленерна и жанрова живопис и за целия период от съществуването му участват 350 души.[3]

Освен ежегодните, са провеждани още пролетни изложби за етюди и ескизи (1895, 1896), благотворителни изложби в помощ на засегнатите от слабата реколта (1892, 1899), пътуващи изложби в Харков и Москва (1894, 1895) и изложби на етюди в помещенията на Одеското литературно-художествено общество (1898, 1902).[3] Сред художниците, чийто творчески път започва от ТЮРХ са такива знаменити майстори като Василий Кандински, Натан Алтман, Владимир Баранов-Росине, Давид Бурлюк, Павел Волокидин, Алексей Шовкуненко и други.[1]

През лятото на 1922 година дейността на ТЮРХ се прекратява. Една от важните причини за това е заминаването зад граница на водещи негови дейци, които не очакват нищо добро от настъпилите политически промени.[3] Нилус, Гански, Михаил Лински и В. Коренев-Новоросийски емигрират във Франция, Кузнецов, Алексей Хансен и С. Колесников – в Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 – Югославия) и други. През същата година членовете на организацията създават новото Художествено общество „Кириак Костанди“.[3][4][5]

Днес в Одеския художествен музей са отредени 3 зали за постояння експозиция на произведения на членовете на Дружеството на южноруските художници.[2]