Дръзки (фрегата)
Тази статия е за фрегатата клас "Вилинген". За миноносеца от началото на 20 век вижте Дръзки (миноносец).
| Дръзки (41) | |
|---|---|
 |
|
| Емблема |  |
| Флаг |  |
| Тип | фрегата |
| Живот | |
| Заложен | 21 юни 1977 |
| Спуснат на вода | 3 октомври 1978 |
| Характеристика | |
| Клас | Уилинген |
| Тонаж | 2200 t |
| Дължина | 106,38 m |
| Ширина | 12,3 m |
| Газене | 5,6 m |
| Задвижване | CODOG (Combined Diesels or Gasturbine |
| Скорост | 28 възела |
| Екипаж | 159 души |
| Пределна дистанция на плаване |
6000 морски мили |
Дръзки (41) е многоцелева фрегата от клас Вилинген на въоръжение във Военноморските сили на България. Тя е приета в строя на ВМС на 21 октомври 2005 г. Тя е една от трите фрегати от този клас, закупени след снемането им от въоръжение от белгийските ВМС между 2004 и 2008 година.
Съдържание
Конструиране и служба в белгийския флот[редактиране | редактиране на кода]
След взетото през 1970 година решение от правителството на Белгия за създаване на собствен клас многоцелеви фрегати. С конструирането на фрегатите са натоварени корабостроителниците в Темсе и Антверпен. Предпоследната от 4-те фрегати, F912 Ванделаар, е конструирана в корабостроителницата Булверф в Темсе и е приета на въоръжение в белгийските военно-морски сили в края на 1978 година.
По време на войната в Залива, Ванделаар участва в морската блокада срещу Ирак между 17 октомври 1990 и 14 януари 1991, след което е сменена от флагмана на класа F910 Вилинген. Двете фрегати инспектират общо 28 плавателни съда в хода на операцията.[1]
След края на Студената война, следвайки плана за военна реформа Дьолкроа, белгийското правителство взема решение да изведе от употреба фрегатите клас Вилинген и да ги подмени с нови съдове клас Карел Доорман (придобити втора ръка от нидерландските ВМС). Най-новата фрегата от класа, F913 Вестхиндер, е изтеглена от употреба през 1993 и скоро след това е нарязана за скрап. Ванделаар е ремонтирана основно и през 2004 е продадена на България, където е преименувана на Дръзки (41).
Служба в Българските военно-морски сили[редактиране | редактиране на кода]
Ванделаар е първата от трите фрегати, закупени от България по това време, и цената ѝ е 23 млн. евро.[2] С оглед на необходимостта като член на НАТО България да изпълнява мисии зад граница впоследствие са закупени още две фрегати на цена 20 милиона евро всяка, като сумата се изплаща на траншове.[3] През 2009 Дръзки (41) е ремонтирана още веднъж от българските „Флотски арсенал“ и ТЕРЕМ, като не се изключва възможността на фрегатите да бъде монтирана площадка за кацане на вертолети „Пантера“.[4]
Едва година след приемането в строя на ВМС -- Дръзки (41) и нейният екипаж взимат участие в съвместната операция на НАТО „Active Endeavour“, скоро след което са изпратени да патрулират покрай бреговете на Ливан в рамките на операцията на ООН UNIFIL (UNIFIL MAROPS е първата военноморска операция на ООН. [5] Участието в UNIFIL струва на България 2,8 милиона лева (Тези средства са възстановени на България и всъщност тази операция не струва нищо на РБ). През 2009 военният министър Николай Цонев говори за възможността фрегатата да участва в борбата срещу пиратските набези край бреговете на Сомалия,[6] но впоследствие предложението е отхвърлено, заради големите разходи.[7]
В началото на април 2010 българското правителство взема решение Дръзки (41) да се включи в налагането на морска блокада срещу режима на Муамар Кадафи в Либия, като фрегатата се подготвя за тръгване до 15 април.[8]
Оборудване[редактиране | редактиране на кода]
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
- 1х автоматично 100-mm оръдие Крузо-Лоар
- 1х ракетна установка с 8 противовъздушни ракети с малък обсег RIM-7
- 1х ракетна установка с 4 противокорабни ракети ММ-38 Екзосет
- 1х шестстволна 375-mm установка за изтрелване на дълбочинни бомби „Бофорс“
- 2х торпедни шахти с общо 10 торпеда тип Ecan L5 (533 mm)
Радиолокационни и наблюдателни системи[редактиране | редактиране на кода]
- 1х навигационен / разузнавателен радар Келвин-Хюз 1007
- 1х наблюдателен радар DA-05 Hollandse Signaal Apparaten
- 1х насочващ радар WM-25 Hollandse Signaal Apparaten
- 2х инфрачервени насочващи камери EOMS
- 1х сонар AN/SQS-510
Други[редактиране | редактиране на кода]
Дръзки (41) разполага със системи за ЯХБЗ и преобразуване на морската вода в питейна.[9]
Участие във военноморски операции[редактиране | редактиране на кода]
Дръзки (41) и нейният екипаж са участвали в следните операции:
| Име на операцията | Година на участие |
|---|---|
| Военноморска операция на НАТО „АКТИВ ИНДЕВЪР“ | 2006, 2007, 2008, 2009 |
| Военноморска операция на ООН „ЮНИФИЛ МАРОПС“ | 2006 |
| Военноморска операция на НАТО „ОБЕДИНЕН ЗАЩИТНИК“ | 2011 |
Сертификации[редактиране | редактиране на кода]
- 2007 – SELF/NATO EVALUATION CERTIFICATION (LEVEL ONE) по време на учението NOBLE MIDAS 07 в Средиземно море
- 2008 – NATO EVALUATION LEVEL TWO изпълнявайки стандартите на MAREVAL по време на учението NOBLE MIDAS 08 в Средиземно море
- 2012 – NATO EVALUATION LEVEL TWO изпълнявайки стандартите на MAREVAL по време на учението БРИЗ 2012 в Черно море
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ministère de la Défense belge 13 Août '90 – 19 Août '91, Opération Southern Breeze – Invasion du Koweit par l'Irak.
- ↑ Купуваме стара фрегата за ? 23 млн., Монитор, 18 март 2005
- ↑ Купуваме фрегати и кораб втора ръка, Монитор, 31 юли 2008
- ↑ Готови сме за модернизацията на фрегатите тип „Дръзки“, Българска армия, 9 август 2011
- ↑ Брожение сред българските моряци от мисията в Ливан, Медиапул, 1 ноември 2006
- ↑ Българска фрегата може да патрулира за сомалийски пирати, Медиапул, 12 юни 2009
- ↑ Фрегатата „Дръзки“ не е нужна, но се подготвя за заминаване, Медиапул, 23 март 2011
- ↑ Фрегатата „Дръзки“ готова да тръгне за Либия другата седмица, Труд, 7 април 2011
- ↑ За 5 дни стягат „Дръзки“ за Либия, Стандарт, 23 март 2011
