Дъбова махала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дъбова Махала)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дъбова махала
Паметник в центъра на селото
Паметник в центъра на селото
Общи данни
Население 112 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,9 km²
Надм. височина 114 m
Пощ. код 3674
Тел. код 09783
МПС код М
ЕКАТТЕ 24298
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Брусарци
Наташа Младенова
(ГЕРБ)
Дъбова махала в Общомедия

Дъ̀бова махала̀ е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, област Монтана.

Основното училище в селото е закрито отдавна. В селото функционират два магазина и две кръчми.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дъбова махала се намира в Дунавската хълмиста равнина, на десния бряг на река Лом на около един километър от реката и на девет километъра от река Дунав, на 114 м надморска височина. Районът на Дъбова махала е включен в Севернобългарската лесостепна зона.

Притежава плодородно землище с тъмносиви горски почви и еродирани излужени черноземи.

Има железопътна спирка на линията Мездра-Видин; има шосейни връзки с Лом, Видин, Белоградчик, Монтана, Враца и София, като отстои на 4,9 км от общинския център Брусарци, 27 км от Лом, 46 км от Видин, 39 км от Белоградчик, 41 км от Монтана, 78 км от Враца и 148 км от София.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В климатично отношение Дъбова махала спада към северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Този район обхваща най–ниската част на Дунавската равнина, като южната му граница се простира на около 30 – 40 км от р. Дунав. Близостта на планинските вериги Стара планина и Карпати, както и отдалечеността от големи водни басейни оказват влияние върху климата на района. Формирайки се под влияние на океански и континентални въздушни маси от умерените географски ширини, климатът е умерено-континентален с относително студена зима и горещо, с недостатъчно валежи лято. Средногодишната температура е 12,1ºС. Средната температура през зимата е -0,2ºС с най-ниски температури, достигащи до -24ºС.

Годишните валежи за района на Дъбова махала са между 550 – 600 мл./м2. Най-много валежи падат през май и юни – 50 – 90 мл./м2, най-малко през август, септември и февруари – 20 – 30 мл./м2. Неблагоприятно е лошото им разпределение в различните години с често случващи се продължителни засушавания.

Поради своето сравнително открито положение – липса на планински прегради наблизо – селото често е изложено на въздушни течения. Преобладават северозападните, западните, северните и североизточните ветрове. Най-слабо проявление имат югоизточните и източните ветрове. Средната скорост на вятъра е 2 м/сек, а средният годишен брой дни със силен вятър – 22.

Първата снежна покривка се образува средно към 5 – 10 декември, а в отделните години и по-рано. Средният брой на дните със снежна покривка е 65, дните със снеговалеж са 21.

Лятото е горещо със средна температура от 22,4ºС, а най-високите стойности достигат до 30º-40ºС. Най-високата измерена стойност е 42,3ºС в отстоящия на 26 км град Лом и 45ºС в намиращия се на около 40 км град Бойчиновци.

Броят на дните с мъгла през годината е 30 – 40 поради разположението на селото в низината на реките Дунав и Лом, като най-висок е броят на дните с мъгла през ноември и декември.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи Дъбова махала се споменава като Али Дубова махала. Народното предание извежда названието на селото от името на някогашния владетел на чифлика Хаджи Дубан. Според други изследвания е заселено от някой си Ахмед арнаутина с прякор Дубата. Дуба се наричала голяма лодка, с която по Дунава се превозвали пътници и стоки.

Ахмед получил земя от видинския Хюсеин паша за заслуги. Имотът не бил голям, но той заграбил от околните села и така уголемил владението си. Съградил кула, направил воденица и с ангария прокопал вада. По този начин се образувал чифлик. Там заселил най-напред няколко къщи от двете страни на вадата. Постепенно броят на къщите достигнал 20, като жителите работели земята на изполица. След Освобождението селяните откупили земята от наследниците и станали нейни стопани. През 1890 г. Дъбова махала имала 29 къщи и население от 201 души. Днес значителна част от жителите са преселници от Белоградчишките села.

Дъбова махала участва в мащабното селско въстание от 1850 г. в Северозападна България срещу османското владичество. На съвещанието в Раковишкия манастир през пролетта на 1850 г., където се подготвя въстанието, селото според запазени документи е представено от „кнез Петър и чорбаджи Неделкйо“.

На паметник в центъра са издълбани имената на убитите участници във войните за национално обединение 1912 – 1918.

Вследствие миграционните процеси населението на селото след 1944 г. непрекъснато намалява. Докато жителите през 1975 г. например са били все още 273, през 2009 г. са вече по-малко от 100.

В Дъбова махала няма обособена ромска махала. Преди 1989 г. има само две напълно интегрирани ромски семейства. След демократичните промени се заселват няколко нови представители на ромския етнос.


Доминиращото вероизповедание е източноправославното.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около един километър северозападно от селото тече реката Лом, която е практически незасегната от промишлени замърсявания. Поради това е добре зарибена, а плажът, къпането и прането в нея са възможни без ограничения. През лятото температурата на водата достига 28 – 29ºС. В околностите на реката се разкриват хубави природни гледки. Възможни са туристически преходи пеша и с велосипед.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]


Видни личности[редактиране | редактиране на кода]

Методи Маджаров – учител, загинал в Първата фаза на Втората Световна война, погребан в двора на училището

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]