Дългоопашат панголин

	Дългоопашат панголин
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Панголини (Pholidota)
семейство:	Панголинови (Manidae)
род:	Азиатски панголини (Manis)
подрод:	Phataginus
вид:	Дългоопашат панголин (P. tetradactyla)
	Научно наименование
	Phataginus tetradactyla (Linnaeus, 1766)
	Синоними
	Manis tetradactyla Linnaeus, 1766;
	Дългоопашат панголин в Общомедия
	[ редактиране ]

Дългоопашатият панголин (люспеник) (Manis tetradactyla) е вид бозайник от семейство Панголинови (Manidae). Видът е световно застрашен, със статут Уязвим.^[2]

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Габон, Гана, Екваториална Гвинея, Камерун, Демократична република Конго, Република Конго, Кот д'Ивоар, Либерия, Нигерия, Сиера Леоне и Централноафриканската република.^[2]

Източници

↑ Phataginus tetradactyla (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б Waterman, C., Pietersen, D., Soewu, D., Hywood, L. & Rankin, P. Manis tetradactyla // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.2. International Union for Conservation of Nature, 2014. Посетен на 29 юли 2014. (на английски)

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Phataginus tetradactyla (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[status-2] а ^б Waterman, C., Pietersen, D., Soewu, D., Hywood, L. & Rankin, P. Manis tetradactyla // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.2. International Union for Conservation of Nature, 2014. Посетен на 29 юли 2014. (на английски)

[1]

[2]