Евгени Немиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Евгений Немиров)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгени Немиров
Роден
3 юни 1916 г.(1916-06-03)
Починал
7 октомври 1981 г. (на 65 г.)
Националност Флаг на България България
Професия режисьор
Активни години 1954 – 1980
Брачни партньори Соня Немирова
Деца Вера Немирова

Евгени Немиров е български оперен режисьор, хореограф, либретист, художник, сценограф, скулптор, и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгени Немиров е роден на 3 юни 1916 г. в София, като втори син на писателя Добри Немиров и съпругата му Вера Немирова. Майка му е учителка, основател в училището за слепи в Требич.

Завършва гимназия в Сливен и се записва да следва право в Софийския университет „Климент Охридски“. По късно става ученик на скулптура Андрей Николов и същевременно постъпва в школата на Николай Масалитинов за театрална режисура. В обкръжение на художници, скулптори и писатели като Илия Петров, Иван Мандов, Иван Фунев, Павлето, Емилиян Станев и. др. се изгражда като творческа личност.

1954 г. става оперен режисьор в Народна опера Русе, като получава звание „режисьор по чл. 9 за изключително дарование“.

В Народна опера Русе става автор на десетки успешни и първи по рода си постановки в България, между които „Момичето от златния запад“ от Пучини, „Джоконда“ от Понкиели, „Лакме“ от Делиб, „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров и влязла в историята на българския оперен театър постановка на операта „Катерина Измайлова“ от Шостакович в съвместна работа с композитора през 1965 г. През 1967 г. пише либрето в стихове по музика на 11-та симфония на Д. Шостакович „Поема за Революцията“, което е първи опит за създаване на театър на симфоничната музика.

1969 г. се премества на работа като режисьор във Народна Опера Варна. След две години във Варна се завръща в София и работи като режисьор в Комитета по Туризма. Създава мащабни спектакли и шоу програми в комплексите за отдих, между които и спектакли на открито в стила на Комедия дел арте.

По късно работи в Народна опера Пловдив и Народна опера Плевен, където създава последните си постановки, „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, „Прилепът“ от Йохан Щраус и „Продадена невеста“ от Сметана. От 1976 до 1980 г. е главен специалист в комисията по естетическо възпитание към Министерство на Културата, където работи по създавнето на уникални програми за естетическо възпитание, между които програмата „Николай Рьорих“, 1978 и „Леонардо да Винчи“, 1979.

Умира на 7 октомври 1981 г. в София.

Евгений Немиров е автор на много трудове за развитието и пътя на българския оперен театър, режисьорски концепции, непубликувани поеми, либрети за оперни произведения. Скулптурни работи участвали в изложби, десетки сценографски скици и скици за костюми към неговите постановки оформят творческия лик на този всестранен европейски българин.

За неговата дейност като цяло е носител на награда орден „Кирил и Методий“ 1-ва степен. Със своите постановки гостува в София, Германия („Бохеми“ в Ерфурт), Румъния (Тимишоара). Участия в международни конгреси и журита са го водили в Букурещ, Прага, Берлин, Москва, САЩ[1].

Евгени Немиров е баща на оперната режисьорка Вера Немирова (* 29.09.1972) от брака му с оперната певица Соня Немирова.

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

в Народна Опера Русе[2]
в Народна Опера Варна
в Народна Опера Пловдив
в Народна Опера Плевен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личен архив сем. Немирови
  2. Георги Чендов „Пауново перо“, ISBN 954-488-100-X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]