Евгени Халдей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евгений Халдей
руски фотограф
Евгений Халдей, почтовая марка.jpg
Роден
Починал
Москва, Русия
ПогребанГробище Кунцево, Москва, Русия

Активен периодот 1933 г. до 1970 г.
Работил вТАСС
НаградиЧервена звезда

Уебсайт
Евгений Халдей в Общомедия

Евгени Ананиевич Халдей (на руски: Евгений Ананьевич Халдей; на украински: Євген Ананійович Халдей) е съветски офицер, военен кореспондент, фотограф (отначало украински, после руски).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 1917 г. в Юзовка (днес Донецк). Със самоделен фотоапарат прави първата си снимка на 13-годишна възраст. На 16 години започва работа като фотокореспондент. Работи за „Фотохроника“ на съветската централна информационна агенция ТАСС от 1939 г. Снима строежите в СССР, предимно в родния си край.

От началото на Втората световна война е военен кореспондент. Достига до военно звание капитан. Снима през всичките 1418 денонощия на войната. Най-известните му снимки са от действията на военноморския флот, военновъздушните сили и сухопътните войски при освобождаването на Европа. Снима посрещането на частите на Червената армия в България. Най-известните му снимки са от Ловеч и София. Автор е на историческата снимка на официалното издигане на знамето на победата над Райхстага. Снима подписването на актовете за капитулацията на Германия и Япония, между тях Потсдамската конференция, после Нюрнбергския процес. Негови снимки са признати за доказателства на процеса.[1][2]

След войната по време на борбата с „космополитизма“ е уволнен от ТАСС. Възстановен е по време на чистката след смъртта на Сталин. Създава неповторимата галерия на фронтоваци и хора на мирния труд.

Получава най-престижната награда в областта на фотографията „Рицар на ордена на изкуствата и литературата“ (Франция, 1995). Издадени са книгите „Свидетел на историята. Фотографиите на Евгений Халдей“ (САЩ, 1997) и „Халдей. Фоторепортер на Съветския съюз“ (Франция, 2004). На него е посветен 60-минутният филм „Евгений Халдей – фотограф на сталиновата епоха“ (1995). [3][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]