Евролига
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
|
Евролига Turkish Airlines EuroLeague |
|
|---|---|
 Евролига 2019/20 |
|
 |
|
| Информация | |
| Спорт | баскетбол |
| Основан | 1957 |
|
Брой отбори (състезатели) |
24 |
| Държави | Европа |
| Настоящ победител |
 ПБК ЦСКА (Москва) |
| Официален уебсайт | www.euroleague.net |
| Евролига в Общомедия | |
Евролигата е най-силният баскетболен турнир в Европа. Спонсорирана е от турските авиолинии.
История[редактиране | редактиране на кода]
Купа на европейските шампиони (1957 – 2000)[редактиране | редактиране на кода]
Турнирът е учреден през 1957 г. като купа на европейските шампиони. Първият победител е СКА Рига, които побеждават на финала българският Лукойл Академик. В следващите 2 издания на турнира отново победител е СКА Рига. До 1963 г. е печелен само от съветски отбори. Хегемонията на СССР е прекъсната от Реал Мадрид, които побеждават Спартак Бърно на финала. В следващите 5 сезона „кралският клуб“ печели трофея 4 пъти. През 1969 г. в Барселона Реал отстъпват във финалния мач на ПБК ЦСКА (Москва). На следващия сезон шампион е Варезе. В 1971 г. ЦСКА Москва си връща титлата, като побеждава италианците на финала. През 1972 и 1973 г. шампион отново е Варезе. Година по-късно в Нант Реал Мадрид побеждава Варезе на финала и отново е шампион след 6-годишно прекъсване. През следващите 2 сезона финалните мачове са между тези 2 отбора и завършват с победа за Варезе. От 1977 до 1979 г. италианският тим играе 3 поредни финала, но губи и в трите. Шампиони са Макаби Тел Авив, Реал Мадрид и Босна Сараево. През 1980 г. титлата става притежание отново на Реал Мадрид. На следващата година Макаби завоюва втората си титла в турнира, печелейки с 1 точка преднина срещу Виртус Болоня. В следващите 3 сезона шампиони са италиански отбори – Виртус Болоня (1) и на 2 пъти Канту. През 1985 и 1986 г. шампион е Цибона Загреб. Следват 2 титли на Армани Джийнс Милано. От 1989 до 1991 шампион е БК Сплит. През 1992 г. Партизан взима трофея. Година по-късно шампион става френският Лимож. През 1994 и 1995 Олимпиакос играе на финал 2 пъти, но губи и в двата, но печелят турнира през 1997 г. Година по-рано градският им съперник Панатинайкос става първият гръцки тим, вдигал трофея. През 1998 г. Виртус Болоня печелят на финала срещу АЕК. През следващата година те отново достигат финал, но губят от Панатинайкос. Последният победител в купата на европейските шампиони е Панатинайкос.
Евролига и супролига (2001)[редактиране | редактиране на кода]
През 2001 г. федерациите ФИБА и УЛЕБ се скарват за правата върху турнира. Учредени са 2 нови турнира – Евролига (под егидата на УЛЕБ) и Супролига (под егидата на ФИБА). Виртус Болоня печели евролигата, а първото издание на Супролигата е с победител Макаби Тел Авив.
Евролига на УЛЕБ (2002-)[редактиране | редактиране на кода]
През 2002 повечето отбори бойкотират Супролигата и участват в Евролигата. Виртус Болоня играе финал в собствената си зала, но Панатинайкос ги побеждава с 93:89. През 2003 г. Барселона печели срещу БК Бенетон. На следващата година Макаби Тел Авив прегазва Фортитудо със 118:74. Макаби защитата титлата си през следващия сезон. През 2006 обаче евреите са победени от ПБК ЦСКА (Москва). През 2007 г. Панатинайкос печели на собствена земя срещу „московските армейци“. ЦСКА става отново шампион през 2008, побеждавайки Макаби. Година по-късно ЦСКА отново губи от Панатинайкос със 73:71. През 2010 г. шампион е Барселона. В сезон 2011 шампион отново е Панатинайкос, побеждавайки Макаби ТА на финала.
Регламент[редактиране | редактиране на кода]
В надпреварата стартират 38 отбора. 16 от тях играят квалификация за 2 места в груповата фаза. Групите са 4 от по 6 отбора, като се играе всеки срещу всеки на разменено гостуване. Първите 4 се класират за втората фаза – Топ 16. След това се играят плейофи, в които първият с 3 победи се класира за Final four. В тази финална фаза се играят полуфиналите и финалът.
Шампиони и финалисти[редактиране | редактиране на кода]
| Отбор | Шампион | Финалист |
|---|---|---|
| БК Реал Мадрид | 10 (1964, 1965, 1967, 1968, 1974, 1978, 1980, 1995, 2015, 2018) | 8 (1962, 1963, 1969, 1975, 1976, 1985, 2013, 2014) |
| ПБК ЦСКА (Москва) | 8 (1961, 1963, 1969, 1971, 2006, 2008, 2016, 2019) | 6 (1965, 1970, 1973, 2007, 2009, 2012) |
| Макаби Тел Авив | 6 (1977, 1981, 2001*, 2004, 2005, 2014) | 9 (1980, 1982, 1987, 1988, 1989, 2000, 2006, 2008, 2011) |
| Панатинайкос | 6 (1996, 2000, 2002, 2007, 2009, 2011) | 1 (2001*) |
| БК Варезе | 5 (1970, 1972, 1973, 1975, 1976) | 5 (1971, 1974, 1977, 1978, 1979) |
| Олимпиакос | 3 (1997, 2012, 2013) | 4 (1994, 1995, 2010, 2015) |
| Армани Джийнс Милано | 3 (1966, 1987, 1988) | 2 (1967, 1983) |
| АСК Рига (до 1991 СКА Рига) | 3 (1958, 1959, 1960) | 1 (1961) |
| БК Сплит | 3 (1989, 1990, 1991) | 1 (1972) |
| Виртус Болоня | 2 (1998, 2001*) | 3 (1981, 1999, 2002) |
| БК Барселона | 2 (2003, 2010) | 5 (1984, 1990, 1991, 1996, 1997) |
| БК Канту | 2 (1981, 1999) | |
| Цибона Загреб | 2 (1985, 1986) | |
| Динамо Тбилиси | 1 (1962) | 1 (1960) |
| Ховентуд Бадалона | 1 (1994) | 1 (1992) |
| Жалгирис | 1 (1999) | 1 (1986) |
| Босна Сараево | 1 (1979) | |
| Виртус Рим | 1 (1984) | |
| Партизан | 1 (1992) | |
| Лимож | 1 (1993) | |
| Лукойл Академик | 2 (1958, 1959) | |
| БК Бърно | 2 (1964, 1968) | |
| Бенетон Тревизо | 2 (1993, 2003) | |
| Таугрес Витория | 2 (2001*, 2005) | |
| УСК Прага | 1 (1966) | |
| АЕК Атина | 1 (1998) | |
| Фортитудо Болоня | 1 (2004) |