Евролига
|
Евролига Turkish Airlines EuroLeague |
|
|---|---|
 |
|
| Информация | |
| Спорт | баскетбол |
| Основан | 1957 |
| Брой отбори | 18 |
| Държави | Европа |
| Настоящ победител |
 Анадолу Ефес (2-ра титла) |
| Уебсайт | EuroLeague |
 Евролига 2021/22 |
|
| Евролига в Общомедия | |
Евролигата, известна като Евролига на Turkish Airlines по спонсорски причини, е европейското професионално баскетболно клубно състезание от първо ниво, организирано от Евролига Баскетбол от 2000 г.
Въведено през 2000 г., състезанието замени ФИБА ЕвроЛига (която преди това беше наричана ФИБА Европейска Шампионска Купа или просто Европейска купа), която се управляваше от ФИБА от 1958 г. Купата на европейските шампиони на ФИБА и Евролигата се считат за същата конкуренция, като промяната на името е просто ребрандиране.
Евролигата е една от най-популярните спортни лиги на закрито в света, със средна посещаемост от 8 780 за мачовете на лигата през сезон 2017 – 18. Това беше петата най-висока позиция в която и да е професионална спортна лига на закрито в света (най-високата извън Съединените щати) и втората най-висока в която и да е професионална баскетболна лига в света, само след Националната баскетболна асоциация (НБА).
Титлата в Евролигата е спечелена от 21 различни клуба, 13 от които са печелили титлата повече от веднъж. Най-успешният клуб в състезанието е Реал Мадрид, с десет титли. Настоящите шампиони са ЦСКА Москва, който победи Анадолу Ефес на финала през 2019 г., спечелвайки осмата титла на клуба.
История[редактиране | редактиране на кода]
Купа на европейските шампиони (1957 – 2000)[редактиране | редактиране на кода]
Турнирът е учреден през 1957 г. като купа на европейските шампиони. Първият победител е СКА Рига, които побеждават на финала българският Лукойл Академик. В следващите 2 издания на турнира отново победител е СКА Рига. До 1963 г. е печелен само от съветски отбори. Хегемонията на СССР е прекъсната от Реал Мадрид, които побеждават Спартак Бърно на финала. В следващите 5 сезона „кралският клуб“ печели трофея 4 пъти. През 1969 г. в Барселона Реал отстъпват във финалния мач на ПБК ЦСКА (Москва). На следващия сезон шампион е Варезе. В 1971 г. ЦСКА Москва си връща титлата, като побеждава италианците на финала. През 1972 и 1973 г. шампион отново е Варезе. Година по-късно в Нант Реал Мадрид побеждава Варезе на финала и отново е шампион след 6-годишно прекъсване. През следващите 2 сезона финалните мачове са между тези 2 отбора и завършват с победа за Варезе. От 1977 до 1979 г. италианският тим играе 3 поредни финала, но губи и в трите. Шампиони са Макаби Тел Авив, Реал Мадрид и Босна Сараево. През 1980 г. титлата става притежание отново на Реал Мадрид. На следващата година Макаби завоюва втората си титла в турнира, печелейки с 1 точка преднина срещу Виртус Болоня. В следващите 3 сезона шампиони са италиански отбори – Виртус Болоня (1) и на 2 пъти Канту. През 1985 и 1986 г. шампион е Цибона Загреб. Следват 2 титли на Армани Джийнс Милано. От 1989 до 1991 шампион е БК Сплит. През 1992 г. Партизан взима трофея. Година по-късно шампион става френският Лимож. През 1994 и 1995 Олимпиакос играе на финал 2 пъти, но губи и в двата, но печелят турнира през 1997 г. Година по-рано градският им съперник Панатинайкос става първият гръцки тим, вдигал трофея. През 1998 г. Виртус Болоня печелят на финала срещу АЕК. През следващата година те отново достигат финал, но губят от Панатинайкос. Последният победител в купата на европейските шампиони е Панатинайкос.
Евролига и Супролига (2001)[редактиране | редактиране на кода]
През 2001 г. федерациите ФИБА и УЛЕБ се скарват за правата върху турнира. Учредени са 2 нови турнира – Евролига (под егидата на УЛЕБ) и Супролига (под егидата на ФИБА). Виртус Болоня печели евролигата, а първото издание на Супролигата е с победител Макаби Тел Авив.
Евролига на УЛЕБ (След 2002 г.)[редактиране | редактиране на кода]
През 2002 повечето отбори бойкотират Супролигата и участват в Евролигата. Виртус Болоня играе финал в собствената си зала, но Панатинайкос ги побеждава с 93:89. През 2003 г. Барселона печели срещу БК Бенетон. На следващата година Макаби Тел Авив прегазва Фортитудо със 118:74. Макаби защитата титлата си през следващия сезон. През 2006 обаче евреите са победени от ПБК ЦСКА (Москва). През 2007 г. Панатинайкос печели на собствена земя срещу „московските армейци“. ЦСКА става отново шампион през 2008, побеждавайки Макаби. Година по-късно ЦСКА отново губи от Панатинайкос със 73:71. През 2010 г. шампион е Барселона. В сезон 2011 шампион отново е Панатинайкос, побеждавайки Макаби ТА на финала.
От 2016/17 регламентът е променен, като груповият етап и елиминациите са премахнати и по подобие на НБА е въведен редовен сезон, в който се играе всеки срещу всеки.
Ера на ФИБА:[редактиране | редактиране на кода]
- Купа на Европейските Шампиони на ФИБА: (1958 – 1991)
- Европейска Лига на ФИБА („ЕвроЛига на ФИБА“): (1991 – 1996)
- ФИБА ЕвроЛига: (1996 – 2000)
- ФИБА СупроЛига: (2000 – 2001)
Ера на Евролига:[редактиране | редактиране на кода]
- Евролига: (2000 – 2016)
- ЕвроЛига: (2016 г. – )
Регламент[редактиране | редактиране на кода]
В надпреварата до сезон 2016/17 стартират 38 отбора. 16 от тях играят квалификация за 2 места в груповата фаза. Групите са 4 от по 6 отбора, като се играе всеки срещу всеки на разменено гостуване. През сезон 2016/17 е въведен редовен сезон с 16 тима, които през 2019/20 се увеличават на 18. След това се играят плейофи, в които първият с 3 победи се класира за Final four. В тази финална фаза се играят полуфиналите и финалът в града-домакин.
Настоящи клубове[редактиране | редактиране на кода]
Това са отборите, които участват в сезона 2020/21 Евролига:
| № | Отбор | Град | Стадион | Капацитет |
|---|---|---|---|---|
| 1 |  Алба Берлин
|
Берлин | Mercedes-Benz Arena | 14 500[1] |
| 2 | Анадолу Ефес
|
Истанбул | Sinan Erdem Dome | 16 000[2] |
| 3 | Байерн Мюнхен
|
Мюнхен | Audi Dome | 6700[3] |
| 4 |  Барселона
|
Барселона | Palau Blaugrana | 7585[4] |
| 5 | Баскония
|
Витория-Гастейс | Buesa Arena | 15 504[5] |
| 6 | Валенсия
|
Валенсия | La Fonteta | 9000[6] |
| 7 |  Жалгирис Каунас
|
Каунас | Žalgirio Arena | 15 415[7] |
| 8 |  Зенит Петербург
|
Санкт Петербург | Sibur Arena | 7120[8] |
| 9 |  Лион-Вильорбан
|
Вилюрбан | Astroballe | 5556[9] |
| 10 |  Макаби Тел Авив
|
Тел Авив | Menora Mivtachim Arena | 10 383[10] |
| 11 |  Олимпиакос
|
Пирея | Peace and Friendship Stadium | 11 640[11] |
| 12 |  Олимпия Милано
|
Милан | (Mediolanum Forum) (Allianz Cloud) | 12 700[12] |
| 5420 | ||||
| 13 | Панатинайкос
|
Маруси | O.A.K.A. | 18 989[13] |
| 14 | Реал Мадрид
|
Мадрид | WiZink Center | 15 000[14] |
| 15 | Фенербахче
|
Истанбул | Ülker Sports and Event Hall | 13 059 |
| 16 | БК Химки
|
Химки | Mytishchi Arena | 7280 |
| 17 | ЦСКА Москва
|
Москва | Megasport Arena | 13 344[15] |
| 18 |  Цървена Звезда
|
Белград | (Štark Arena) (Aleksandar Nikolić Hall) | 18 386[16] |
| 8000[17] |
Шампиони по клубове[редактиране | редактиране на кода]
| Ранг | Клуб | Шампион | Финалист | Шампион по години |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Реал Мадрид
|
10 | 8 | 1964, 1965, 1967, 1968, 1974, 1978, 1980, 1995, 2015, 2018 |
| 2 | ЦСКА Москва
|
8 | 6 | 1961, 1963, 1969, 1971, 2006, 2008, 2016, 2019 |
| 3 | Макаби Тел Авив
|
6 | 9 | 1977, 1981, 2001*, 2004, 2005, 2014 |
| 4 | Панатинайкос
|
6 | 1 | 1996, 2000, 2002, 2007, 2009, 2011 |
| 5 | Варезе
|
5 | 5 | 1970, 1972, 1973, 1975, 1976 |
| 6 | Олимпиакос
|
3 | 5 | 1997, 2012, 2013 |
| 7 | Олимпия Милано
|
3 | 2 | 1966, 1987, 1988 |
| 8 |  Ригас АСК
|
3 | 1 | 1958, 1959, 1960 |
| – |  Сплит
|
3 | 1 | 1989, 1990, 1991 |
| 10 | Барселона
|
2 | 5 | 2003, 2010 |
| 11 | Виртус Бологна
|
2 | 3 | 1998, 2001 |
| – | Анадолу Ефес
|
2 | 1 | 2021, 2022 |
| 12 | Канту
|
2 | – | 1982, 1983 |
| – | Кибона
|
2 | – | 1985, 1986 |
| 14 | Фенербахче
|
1 | 2 | 2017 |
| 15 | Динамо Тбилиси
|
1 | 1 | 1962 |
| – | Ювентут Бадалона
|
1 | 1 | 1994 |
| – | Залгрис
|
1 | 1 | 1999 |
| 18 | Босна
|
1 | – | 1979 |
| – | Виртус Рома
|
1 | – | 1984 |
| – | Партизан
|
1 | – | 1992 |
| – | Лимогес ЦСП
|
1 | – | 1993 |
| 22 |  Академик
|
– | 2 | – |
| – |  Брно
|
– | 2 | – |
| – | Тревисо
|
– | 2 | – |
| – | Баскония
|
– | 2 | – |
| 26 | УСК Прага
|
– | 1 | – |
| – | АЕК
|
– | 1 | – |
| – | Фортитудо Бологна
|
– | 1 | – |
Шампиони по нация[редактиране | редактиране на кода]
| Ранг | Държава | Клуб | Победител | Финалист |
|---|---|---|---|---|
| 1. | Испания
|
Реал Мадрид | 10 | 8 |
| Барселона | 2 | 5 | ||
| Ювентут Бадалона | 1 | 1 | ||
| Баскония | – | 2 | ||
| 4 clubs | 13 | 16 | ||
| 2. | Италия
| |||
| Варесе | 5 | 5 | ||
| Олимпия Милано | 3 | 2 | ||
| Виртус Бологна | 2 | 3 | ||
| Канту | 2 | – | ||
| Виртус Рома | 1 | – | ||
| Тревисо | – | 2 | ||
| Фортитудо Бологна | – | 1 | ||
| 7 clubs | 13 | 13 | ||
| 3. | Гърция
|
Панатинайкос | 6 | 1 |
| Олимпиакос | 3 | 5 | ||
| АЕК | – | 1 | ||
| 3 clubs | 9 | 7 | ||
| 4. | Съветски съюз
|
ЦСКА Москва | 4 | 3 |
| Ригас АСК | 3 | 1 | ||
| Динамо Тбилиси | 1 | 1 | ||
| Залгрис | – | 1 | ||
| 4 clubs | 8 | 6 | ||
| 5. | Югославия
|
Сплит | 3 | 1 |
| Кибона | 2 | – | ||
| Бонса | 1 | – | ||
| Партизан | 1 | – | ||
| 4 clubs | 7 | 1 | ||
| 6. | Израел
|
Макаби Тел Авив | 6 | 9 |
| 7. | Русия
|
ЦСКА Москва | 4 | 3 |
| 8. | Турция
|
Фенербахче | 1 | 2 |
| Анадолу Ефес | 1 | 1 | ||
| 2 clubs | 2 | 3 | ||
| 9. | Франция
|
Лимогес ЦСП | 1 | – |
| – | Литва
|
Залгрис | 1 | – |
| 11. | Чехословакия
|
Брно | – | 2 |
| УСК Прага | – | 1 | ||
| 2 clubs | 0 | 3 | ||
| 12. | България
|
Академик | – | 2 |
Спонсори[редактиране | редактиране на кода]
- Спонсор на Купата
- Премиум партньори
- 7DAYS
- Adidas
- Tempobet (само в Германия)
- Fonbet (само в Русия)
- Nesine (само в Турция)
- bwin (само в Гърция и Испания)
- Глобални партньори
- VODA VODA
- viagogo
- Detur
- Upper Deck
- DraftKings
- Kyocera
- VTB Arena Park
- VTB
- AX Armani Exchange
- Intersport
- Spalding
- Tadim
- Регионални партньори
- Odeabank (само в Турция)
- Head & Shoulders (само в Турция)
- SEK (само в Турция)
- Oscar Mayer (само в Испания)
- Endesa (само в Испания)
- youwin.tv
- Глобални партньори на Финалната четворка
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Worldstadiums.com basketball capacity 14,500. Архив на оригинала от 6 октомври 2009 в Wayback Machine.
- ↑ Turkey2010.FIBA.com Mayor of Istanbul gives Turkish Basketball Federation and media tour of World Championship Final venue. Архив на оригинала от 2010-06-10 в Wayback Machine.
- ↑ Rudi-Sedlmayer-Halle Архив на оригинала от 2011-06-24 в Wayback Machine. ((de))
- ↑ Palau Blaugrana – FC Barcelona. // FC Barcelona. Посетен на 4 June 2017.
- ↑ Sports Competitions. // buesa-arena.com. Архивиран от оригинала на 2016-11-07. Посетен на 6 November 2016. Архив на оригинала от 2016-11-07 в Wayback Machine.
- ↑ Pabellón: Pabellon Municipal Fuente San Luis (9.000 espectadores) {{in lang|es}}.. // Архивиран от оригинала на 2015-08-10. Посетен на 2019-04-15. Архив на оригинала от 2015-08-10 в Wayback Machine.
- ↑ EuroLeague ticket sales to Zalgiris home games begin next week. // Посетен на 8 September 2019.
- ↑ ГЛАВНАЯ АРЕНА {{in lang|ru}}.. // Архивиран от оригинала на 2019-03-28. Посетен на 2019-10-17. Архив на оригинала от 2019-03-28 в Wayback Machine.
- ↑ 0 ME,Astroballe (5556 places). // Архивиран от оригинала на 2017-06-30. Посетен на 2016-09-30.
- ↑ Attendance: 10,383.
- ↑ Peace and Friendship Stadium – Olympiacos BC. // olympiacosbc.gr. Архивиран от оригинала на 2 August 2016. Посетен на 4 June 2017. Архив на оригинала от 2016-08-02 в Wayback Machine.
- ↑ CHI SIAMO. // MediolanumForum.it. Посетен на 3 December 2016.
- ↑ Olympic Sports Hall. // stadia.gr. Посетен на 29 June 2017.
- ↑ WiZink Center | Real Madrid Basketball Arena | Real Madrid Basketball. // Real Madrid. Посетен на 1 January 2017.
- ↑ About Megasport {{in lang|ru}}. // Архивиран от оригинала на 2019-05-30. Посетен на 2020-03-30.
- ↑ starkarena.co.rs Архив на оригинала от 2019-07-15 в Wayback Machine. на руски
- ↑ Hala Aleksandar Nikolić. // Посетен на 4 January 2019. Архив на оригинала от 2016-10-06 в Wayback Machine.