Евтим Чешмеджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евтим Чешмеджиев
български свещеник и общественик
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Евтим К. Чешмеджиев е български духовник, свещеноиконом, общественик и търговец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Чешмеджиев роден в Скопие, тогава в Османската империя. Той е богат търговец и член на „първоначалното съдилище“, а по-късно става свещеник.[1] Чешмеджиев е описван като интелигентен и почтен гражданин.[2] В 1885 година като председател на Скопската българска община Евтим Чешмеджиев пише писмо до Министерството на външните работи в София, в което описва „в кратце положението на тукашните Българи, които вследствие на Берлинския конгрес бидоха разпокъсани и разделени най-немилостиво от своите братя; горко! Засега нашето положение е отчаяно, почти всеки ден убийства, грабеж, затваряния и заточения без никаква законна причина“.[3]

Назначен е за архиерейски наместник в Пехчево.[1]

Оглавява Серската българска община преди септември 1901 година. Като председател в Сяр Чешмеджиев влиза в конфликт със Серския революционен комитет.[4] След Солунските атентати от 1903 година, под въздействие на гърците, Серската българска община е съвсем разнебитена от османската власт, а нейният председател иконом Евтим Чешмеджиев е интерниран през пролетта в родното му Скопие.[5] В града не е оставен нито един интелигентен българин, и презвитера Чешмеджиева е принудена сама да управлява българските общински имоти и да поддържа контакти с Екзархията.[6]

Негов син е фолклористът, композитор и диригент Йосиф Чешмеджиев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонски преглед, т. 28 – 29, Македонски научен институт, София, 2006, стр. 65.
  2. Известия на държавните архиви, том 55, Наука и изкуство, София, 1988, стр. 113.
  3. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия: 1878 - 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 48.
  4. Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 496.
  5. Освободителната борба на българите в Македония и Одринска Тракия 1902/1904, дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 266.
  6. Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: – Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929.
     Портал „Македония“         Портал „Македония