Егор Ковалевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Егор Ковалевски
руски писател и изследовател
Egor Kovalevsky (cropped).jpg
Портрет на Егор Ковалевски, 1856 г.
Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя

Етнос Украинци
Националност Флаг на Русия Русия
Образование Харковски университет
Научна дейност
Образование Харковски университет
Работил в Азиатски департамент в Министерството на външните работи
Егор Ковалевски в Общомедия

Егор Петрович Ковалевски (на руски: Егор Петрович Ковалевский) е руски пътешественик, писател, дипломат, изследовател на Африка и Азия. Член-кореспондент (1856) и почетен член (1857) на Петербургската академия на науките.

Ранни години (1809 – 1837)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1809 година в село Ярошевка, Харковска губерния, Руска империя (днес в Украйна), в дворянско семейство. Получава домашно възпитание. От 1825 до 1828 следва философия в Харковския университет. След дипломирането си през 1829, по молба на брат му, който е минен инженер, заминава за Сибир и постъпва на работа в минния департамент. През 1830 се дипломира като минен инженер и до 1837 служи в златоносните мини на Алтай и Урал. Заедно с геоложката си дейност, с интерес изучава природата, животинския и растителния свят на Алтай и живота на местното население.

В Черна гора (1837 – 1838)[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1837 година, съпровожда превоза на злато до Петербург, след което по молба на черногорския владика Петър е командирован в Черна гора като специалист по откриването на находища на цветни метали. Пребивава в Черна гора до 1838, като участва в няколко сражения срещу австрийските войски, които нахлуват в пределите на балканската държава.

В края на 1830-те и началото на 1840-те години извършва пътувания по Балканския п-ов, Италия и Средна Азия.

Изследователска дейност (1847 – 1852)[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки изследвания в Североизточна Африка (1847 – 1848)[редактиране | редактиране на кода]

През 1847 година, по молба на египетския управител Мохамед Али паша, провежда геоложки изследвания в Североизточна Африка. От края на 1847 до средата на 1848 изследва региона. Изкачва се с параход по Нил до Асуан и оттам до Хартум – частично по суша. Изкачва се по Сини Нил (Бахър ал Азрак) до Ер Росейрос (11°52′ с. ш. 34°23′ и. д. / 11.866667° с. ш. 34.383333° и. д.) и след това по река Тумат (ляв приток на Сини Нил), където открива златни находища и изследва изворната област на Тумат. Докато се строи проектираната обогатителна фабрика, Ковалевски провежда комплексни изследвания в изворната област на реката – район непосещаван дотогава от европейци.

Своята експедиция описва в книгата си „Путешествие во внутреннюю Африку“ (СПб., 1849; 2 изд. 1872). Тя изобилства с ценни географски, етнографски, исторически и естественоисторически сведения, съдържаща блестящи описания на природата, живота и бита на населението. Към книгата е приложена оригинална „Карта на Източен Судан и Абисиния“, съставена както по материали на лични изследвания (астрономически и барометрични измервания), така и въз основа на обобщени картографски данни от други пътешественици.

Азия (1849 – 1851)[редактиране | редактиране на кода]

През 1849 – 1850 и 1851 съпровожда духовна мисия в Монголия и Китай. По време на дипломатическите преговори провежда няколко пътувания по провинциите на Монголия, като изследва природата, климата, геологията, растителния и животински свят, икономиката, етнографията, като всичко това е подробно описано в книгата му „Путешествие в Китай“ (ч. 1 – 2, 1853). С неговото важно посредничество през 1851 е сключен т.нар. „Кулджински трактат“ между Русия и Китай, който полага началото на редовната търговия между двете страни.

Следващи години (1853 – 1868)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1853 отново пребивава в Черна гора като представител на Русия във възникналия конфликт с Турция. По време на Кримската война (1853 – 1855) участва в отбраната на Севастопол и до октомври 1855 събира материали за историята на обсадата. От 1856 до 1861 възглавява Азиатския департамент в Министерството на външните работи. Същата година е избран за член-кореспондент, а през 1857 – за почетен член на Петербургската академия на науките.

Ковалевски е един от основателите на Руското географско дружество, а от 1857 до 1865 е помощник-председател на дружеството. През 1861 с чин генерал-лейтенант е назначен за сенатор и член на съвета на министрите по външните работи.

Умира на 20 септември 1868 година в Санкт Петербург.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Четыре месяца в Черногории. Санкт Петербург, 1841.
  • Странствователь по суше и морям. В 3 части, Санкт Петербург, 1843 – 1845.
  • Путешествие во внутреннюю Африку. Санкт Петербург, 1849, 1872.
  • Путешествие в Китай. Санкт Петербург, 1853.
  • Война с Турцией и разрыв с западными державами в 1853 и 1854 г. Санкт Петербург, 1866. (През 1868 в Лайпциг е публикуван на немски език).
  • Собрание сочинений. Санкт Петербург, 1871 – 1872.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 202 – 204.
  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 135 – 137.