Едуард Шилс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Шилс
Edward Shils
американски социолог
Роден
Починал
23 януари 1995 г. (84 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Социология
Образование Пенсилвански университет
Работил в Лондонско училище по икономика и политически науки
Кеймбриджки университет
Лондонски университет
Чикагски университет
Семейство
Деца Адам Шилс

Едуард Албърт Шилс (на английски: Edward Albert Shils) е американски социолог, представител на структурния функционализъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 юли 1911 г. в Спрингфийлд, щата Масачузетс в семейството на руски евреи.[1][2] Израства във Филаделфия, където завършва гимназия. Получава бакалавърска степен в Пенсилванския университет по френска литература през 1931 г. През 1934 г. попада в полезрението на социолога Луис Вирт от Чикагския университет, който го наема като изследовател и го ангажира с превод от немски на трудове на германските социолози Карл Манхайм, Макс Вебер и Ернст Френкел.[2]

Едуард Шилс участва във Втората световна война, като е изпратен в Англия, където работи за разузнаването, участвайки като преводач в разпитите на пленени германски войници. След нея преподава в Лондонското училище по икономика и политически науки (1946–1950), в Кеймбридж (1961–1970, 1970–1978), в Лондонския университет (1971–1977), в университета на Лайден (1976–1977). Привлича в Чикагския университет най-значителните европейски историци и социолози (Арналдо Момиляно, Раймон Арон и др.).[3]

Член е на редакцията на научното тримесечно списание Minerva, основано от самия него и негови съмишленици в Лондон през 1962 г.[2]

Умира на 23 януари 1995 г. в Чикаго.

Научни интереси идеи[редактиране | редактиране на кода]

Теоретичните изследвания на Шилс са фокусирани около функционалната роля на центъра и периферията в различни общества (особено го интересуват Великобритания, Индия и Китай), мястото на интелектуалците при поддържането на традициите и в процесите на модернизация, както и социологията на образованието и на академичните професии. Заедно с Толкът Парсънс развива общата теория на социалното действие.

Задълбочено изследва идеите на Макс Вебер, превежда съчинения на Карл Манхайм.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Член на Американската академия на науките и изкуствата, а също и на Американското философско общество.
  • Носител на наградата Балцан (1983).

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Сол Белоу, който е близък приятел на Шилс, използва някои негови черти за образа на Рахмиъл Когън, един от героите на своя последен роман Равелщайн (2000).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Toward a General Theory of Action (Към обща теория на действието) (в съавторство с Толкът Парсънс, 1952)
  • The Torment of Secrecy: The Background & Consequences Of American Security Policies (Мъчението на тайнствеността: Заден план и следствия на американските тайни служби) (Chicago: Dee 1956)
  • The Intellectual Between Tradition and Modernity: The Indian Situation (Интелектуалецът между традицията и модерността: Ситуацията в Индия) (1961)
  • Theories of Society: Foundations of Modern Sociological Theory (Теории за обществото: Основи на съвременната социологическа теория) (в съавторство с Дж. Р. Питс и Толкът Парсънс, 1961)
  • The Intellectuals and the Power (Интелектуалците и властта) (1972)
  • Center and periphery: essays in macrosociology (Център и периферия: Есета по макросоциология) (1975)
  • The Calling of Sociology, and Other Essays on the Pursuit of Learning (Призивът на социологията, и други есета върху образованието) (1980)
  • Tradition (Традицията) (1981)
  • On the Constitution of Society (За фундамента на обществото) (1982)
  • The Academic Ethos (Академичният етос) (1984)
  • Portraits: A Gallery of Intellectuals (Портрети: Галерия от интелектуалци) (1997)
  • A fragment of a sociological autobiography: the history of my pursuit of a few ideas (Фрагменти от една социологическа автобиография: история на това как преследвах някои идеи) (2006)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Culture and its creators: essays in honor of Edward Shils. Chicago: University of Chicago Press, 1977.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Едуард Шилс на сайта на Лайденския университет.
  2. а б в ((en)) Ann T. Keene, Shils, Edward Albert в American National Biography Online, Sept. 2005.
  3. ((en)) Некролог на Едуард Шилз, The University of Chicago Chronicle, Vol. 14, No. 11, Feb. 2, 1995.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]