Ездра Флорентин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ездра Флорентин
български революционер

Роден
1875 г.
Починал
януари 1938 г. (63 г.)

Ездра Исак Флорентин (името се среща и като Израел, Израил, Изря Флоренти) е български революционер от еврейски произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ездра Флорантин е роден през 1875 година в Солун, тогава в Османската империя. Завършва основно образование в родния си град и помага на баща си в семейния занаят - млекарството. Запознава се с ръководителите на ВМОРО в Солунско и Кукушко. След Младотурската революция от 1908 г. Ездра влиза в контакт с Тодор Александров и Туше Скачков. Става главен куриер на организацията в района и я подпомага тайно с пари.

След 1911 година турските власти разкриват дейността му и Ездра минава в нелегалност. Включва се в четата на Тодор Александров и участва в редица сражения. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално в четата на Ичко Димитров, по-късно в 3 рота на 13 кукушка дружина, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[1]

През Първата световна война е четник в партизанския отряд на Никола Лефтеров. След погрома на България във войната се установява да живее в София, където умира през януари 1938 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 746.
  2. Илюстрация Илинден, бр.95, 1938 г., стр.14-15
     Портал „Македония“         Портал „Македония