Ездра Флорентин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ездра Флорентин
български революционер

Роден
Починал

Ездра Исак Флорентин (името се среща и като Израел, Израил, Изря Флоренти) е български революционер от еврейски произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ездра Флорантин е роден през 1875 година в Солун, тогава в Османската империя. Завършва основно образование в родния си град и помага на баща си в семейния занаят - млекарството. Запознава се с ръководителите на ВМОРО в Солунско и Кукушко. След Младотурската революция от 1908 г. Ездра влиза в контакт с Тодор Александров и Туше Скачков. Става главен куриер на организацията в района и я подпомага тайно с пари.

След 1911 година турските власти разкриват дейността му и Ездра минава в нелегалност. Включва се в четата на Тодор Александров и участва в редица сражения. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално в четата на Ичко Димитров, по-късно в 3 рота на 13 кукушка дружина, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[1]

През Първата световна война е четник в партизанския отряд на Никола Лефтеров. След погрома на България във войната се установява да живее в София, където умира през януари 1938 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 746.
  2. Илюстрация Илинден, бр.95, 1938 г., стр.14-15
     Портал „Македония“         Портал „Македония