Ездра Флорентин
| Ездра Флорентин | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Ездра Исак Флорентин (името се среща и като Израел, Израил, Изря Флоренти) е български революционер от еврейски произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ездра Флорантин е роден през 1875 година в Солун, тогава в Османската империя. Завършва основно образование в родния си град и помага на баща си в семейния занаят – млекарството. Запознава се с ръководителите на ВМОРО в Солунско и Кукушко. След Младотурската революция от 1908 г. Ездра влиза в контакт с Тодор Александров и Туше Скачков. Става главен куриер на организацията в района и я подпомага тайно с пари.
След 1911 година турските власти разкриват дейността му и Ездра минава в нелегалност. Включва се в четата на Тодор Александров и участва в редица сражения. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално в четата на Ичко Димитров, по-късно в 3 рота на 13 кукушка дружина, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[1]
През Първата световна война е четник в партизанския отряд на Никола Лефтеров. След погрома на България във войната се установява да живее в София, където умира на 19 януари 1938 година.[2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 746.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 487.
- ↑ Герасимовъ, П. Ездра Исакъ Флорентинъ // Илюстрация Илиндень 5 (95). Илинденска организация, Май 1938. с. 14 – 15.
