Направо към съдържанието

Елизабет Виже Льо Брюн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Елизабет Виже-Льо Брюн)
Елизабет Виже Льо Брюн
Élisabeth Vigée Le Brun
френска художничка
Автопортрет от 1782 г.
Автопортрет от 1782 г.

Родена
Починала
30 март 1842 г. (86 г.)
ПогребанаЛувесиен, Франция

Религиякатолицизъм
Националност Франция
Кариера в изкуството
СтилРококо
неокласицизъм
Жанрпортрет,[1] пейзажна живопис[2]
УчителиГабриел Бриар
Луи Виже
Клод Жозеф Верне
Направлениеживопис
ПатронМария-Антоанета
Семейство
ДецаЖули Льо Брюн
Подпис
Елизабет Виже Льо Брюн в Общомедия

Мари-Елизабет-Луиза Виже Льо Брюн (на френски: Élisabeth Vigée Le Brun), е френска художничка, призната за най-известната жена художник на XVIII в. Тя твори основно в стила рококо, но част от творчеството ѝ притежава и белези на неокласицистичния стил. С избора си на цветове и техники, докато служи като придворен художник на Мария-Антоанета, Виже Льо Брюн се утвърждава главно като художник в стил рококо.

Живот и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет е родена е в Париж на 16 април 1755 г. Дъщеря е на художника Луи Виже, от когото взима първите си уроци по рисуване, и на фризьорката Жана Месен. Когато е на шест, Елизабет постъпва в манастир, където учи 5 години. Луи Виже умира, когато Елизабет е на 12, а през 1768 майка ѝ се омъжва повторно за богатия бижутер Жак-Франсоа льо Севр и семейството се премества да живее близо до двореца Пале Роял. По-късно Елизабет попада под патронажа на богата орлеанска херцогиня. През този период Елизабет взима консултации от Габриел-Франсоа Доайен, Жан-Батист Грьоз и Клод Жозеф Верне и други майстори. Така още в ранна младежка възраст Елизабет рисува професионално. След като ателието ѝ е затворено поради липса на лиценз, творбите ѝ са изложени в салона на Академия „Дю Сен Люк“.

Портрет на Мария-Антоанета, 1783

На 7 август 1775 г. Елизабет Виже се омъжва за Жан-Батист-Пиер Льо Брюн – художник и търговец на произведения на изкуството. Елизабет Виже Льо Брюн рисува портретите на много известни аристократи от епохата. Кариерата ѝ процъфтява и тя е поканена във Версай, за да нарисува портрет на кралица Мария-Антоанета. Кралицата е толкова очарована, че за период от шест години Елизабет рисува още тридесет портрета на Мария-Антоанета и семейството ѝ, утвърждавайки се като придворна дама на кралицата.

На 27 февруари 1780 Елизабет ражда дъщеря, Жана-Жули-Луиза. javascript:mw.libs.toolbar.insertTags('|',,) През 1781 г. семейство Льо Брюн предприемат обиколка из Фландрия и Нидерландия, където картините на холандските майстория вдъхновяват Елизабет да използва нови техники в рисуването. Там тя рисува портрети на много местни аристократи, включително и на принца на Насау.

На 31 май 1783 г. Елизабет Виже Льо Брюн е приета за член на Френската академия. Тя представя пред Академията няколко портрета и картини с алегорично историческо съдържание. Академията обаче не класифицира произведенията ѝ в някой от двата големи раздела – портрети или история. Някои отдават приемането на Елизабет в Академията на връзките на съпруга ѝ, но по-вероятно е това да се дължи на заповед на краля, тъй като Мария-Антоанета оказва натиск върху съпруга си в полза Елизабет.

Автопортрет, нарисуван във Флоренция, 1790

След избухването на революцията и ареста на кралското семейство, Елизабет и семейството ѝ напускат Франция. В емиграция Елизабет живее и работи няколко години в Австрия, Италия и Русия, където опитът ѝ в работата с аристократи се оказва полезен. В Рим творбите ѝ са оценени високо от критиката и Елизабет става член на Академията „Санта Лучия“.

Портрет на императрица Мария Фьодоровна

В Русия Елизабет Виже Льо Брюн рисува портрети на руското дворянство и на членовете на императорското семейство, в това число и на Екатерина II Велика, и става член на Петербургската академия за изящни изкуства. В Русия дъщерята на Елизабет се омъжва за руски дворянин.

Елизабет се връща във Франция при управлението на Наполеон. В началото на XIX в. тя посещава Великобритания, където рисува портрети на знатни хора, в това число и на Лорд Байрон.

Продуктивна и на 50 години, Елизабет си купува къща в Лувенсиен, Ил дьо Франс. Там тя живее до 1814 г., когато пруската армия конфискува къщата ѝ. След това тя се установява отново в Париж. През 1835 и 1837 г. Елизабет Виже Льо Брюн издава мемоарите си, които са ценен източник за начина на работа на художниците в края на периода, доминиран от Кралската академия.

Елизабет Виже Льо Брюн умира в Париж на 30 март 1842 г. Погребана е в Лувенсиен.

Днес творчеството на Елизабет Виже Льо Брюн се изчислява на над 600 портрета и 200 пейзажа. Нейни картини могат да бъдат открити в множество музеи в Европа, като Ермитажа и Лондонската национална галерия, както и в САЩ.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Élisabeth-Louise Vigée-Le Brun в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​