Елизабет Виже Льо Брюн
| Елизабет Виже Льо Брюн Élisabeth Vigée Le Brun | |
| френска художничка | |
 Автопортрет от 1782 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Лувесиен, Франция |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | Рококо неокласицизъм |
| Жанр | портрет,[1] пейзажна живопис[2] |
| Учители | Габриел Бриар Луи Виже Клод Жозеф Верне |
| Направление | живопис |
| Патрон | Мария-Антоанета |
| Семейство | |
| Деца | Жули Льо Брюн |
| Подпис |  |
| Елизабет Виже Льо Брюн в Общомедия | |
Мари-Елизабет-Луиза Виже Льо Брюн (на френски: Élisabeth Vigée Le Brun), е френска художничка, призната за най-известната жена художник на XVIII в. Тя твори основно в стила рококо, но част от творчеството ѝ притежава и белези на неокласицистичния стил. С избора си на цветове и техники, докато служи като придворен художник на френската кралица Мария-Антоанета, Виже Льо Брюн се утвърждава главно като художник в стил рококо. В съвременността творчеството ѝ се изчислява на над 600 портрета и 200 пейзажа. Нейни картини могат да бъдат открити в множество музеи в САЩ и в Европа, включително в Ермитажа (Санкт Петербург, Русия) и в Лондонската национална галерия.
Живот и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Елизабет е родена е в Париж на 16 април 1755 г. Дъщеря е на художника Луи Виже, от когото взима първите си уроци по рисуване, и на фризьорката Жана Месен. Когато е на шест, Елизабет постъпва в манастир, където учи 5 години. Луи Виже умира, когато Елизабет е на 12, а през 1768 г. майка ѝ се омъжва повторно за богатия бижутер Жак-Франсоа льо Севр и семейството се премества да живее близо до двореца Пале Роял. По-късно Елизабет попада под патронажа на богата орлеанска херцогиня. През този период Елизабет взима консултации от Габриел-Франсоа Доайен, Жан-Батист Грьоз и Клод Жозеф Верне и други майстори. Така още в ранна младежка възраст Елизабет рисува професионално. След като ателието ѝ е затворено поради липса на лиценз, творбите ѝ са изложени в салона на Академия „Дю Сен Люк“.
На 7 август 1775 г. Елизабет Виже се омъжва за Жан-Батист-Пиер Льо Брюн – художник и търговец на произведения на изкуството. Елизабет Виже Льо Брюн рисува портретите на много известни аристократи от епохата. Кариерата ѝ процъфтява и тя е поканена във Версай, за да нарисува портрет на кралица Мария-Антоанета, която е толкова очарована, че за период от 6 години Елизабет рисува още 30 портрета на нея и семейството ѝ, утвърждавайки се като придворна дама на кралицата.
На 27 февруари 1780 Елизабет ражда дъщеря, Жана-Жули-Луиза. През 1781 г. семейство Льо Брюн предприемат обиколка из Фландрия и Нидерландия, където картините на холандските майстори вдъхновяват художничката да използва нови техники в рисуването. Там тя рисува портрети на много местни аристократи, включително и на принца на Насау.
На 31 май 1783 г. Елизабет Виже Льо Брюн е приета за член на Френската академия. Тя представя пред Академията няколко портрета и картини с алегорично историческо съдържание. Академията обаче не класифицира произведенията ѝ в някой от двата големи раздела – портрети или история. Някои отдават приемането на Елизабет в Академията на връзките на съпруга ѝ, но по-вероятно е това да се дължи на заповед на крал Луи XVI, тъй като Мария-Антоанета оказва натиск върху съпруга си в полза на своята фаворитка.
След избухването на Френската революция (1789 г.) и ареста на кралското семейство (1792 г.), Елизабет и семейството ѝ напускат Франция. В емиграция Елизабет живее и работи няколко години в Австрия, Италия и Русия, където опитът ѝ в работата с аристократи се оказва полезен. В Рим творбите ѝ са оценени високо от критиката и Елизабет става член на Академията „Санта Лучия“. В Русия, където дъщеря ѝ се омъжва за руски дворянин, Елизабет Виже Льо Брюн рисува портрети на руското дворянство и на членовете на императорското семейство, в това число и на Екатерина II Велика, и става член на Петербургската академия за изящни изкуства.
Елизабет се връща във Франция при управлението на Наполеон I. В началото на XIX в. тя посещава Великобритания, където рисува портрети на знатни хора, в това число и на лорд Байрон.
Продуктивна и на 50 години, тя си купува къща в Лувесиен, Ил дьо Франс. Там тя живее до 1814 г., когато пруската армия конфискува къщата ѝ. След това тя се установява отново в Париж. През 1835 и 1837 г. Елизабет Виже Льо Брюн издава мемоарите си, които са ценен извор на сведения за начина на работа на художниците в края на периода, доминиран от Кралската академия.
Елизабет Виже Льо Брюн умира в Париж на 30 март 1842 г. Погребана е в Лувесиен.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Елизабет Виже Льо Брюн в Artcyclopedia
- Елизабет Виже Льо Брюн в Art UK
- Елизабет Виже Льо Брюн в Athenaeum Архив на оригинала от 2018-09-02 в Wayback Machine.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Élisabeth-Louise Vigée-Le Brun в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
